Интервюто задава въпроси | Interviewto

"Първата ми книга се казва "Мама и татко са мъртви" и това заглавие звучи много депресиращо за възрастните, направо ужасно. Защото е много реално. Но когато се срещнах с децата в училищата да говорим за книгата, установих, че на тях това заглавие им се вижда ужасно смешно." 

Прочети

Ивайло Нойзи Цветков - това сега разбира ли му се?

"Има нива. Аз оперирам на друго ниво. Който може да ме следва, да заповяда; който не може, не мога да спирам, за да обяснявам. Освен чрез въпрос: "Сега това разбра ли го?"

Прочети

Ивайло Нойзи Цветков - това сега разбира ли му се?

"Има нива. Аз оперирам на друго ниво. Който може да ме следва, да заповяда; който не може, не мога да спирам, за да обяснявам. Освен чрез въпрос: "Сега това разбра ли го?"

Прочети

Стефан Вълдобрев в очакване на седмата вълна

"Нашето поколение бяхме птици, отглеждани в златна клетка, заключени на топло в килера. В един момент клетката се строши, килерът се отвори и ние полетяхме свободни, но се оказа, че пред нас е джунгла. И изведнъж много от птиците се превърнаха в зверове или влечуги."

Прочети

Стефан Вълдобрев в очакване на седмата вълна

"Нашето поколение бяхме птици, отглеждани в златна клетка, заключени на топло в килера. В един момент клетката се строши, килерът се отвори и ние полетяхме свободни, но се оказа, че пред нас е джунгла. И изведнъж много от птиците се превърнаха в зверове или влечуги."

Прочети

Бойко Кръстанов - едно добро момче?

"Вчера се сетих за най-срамното нещо, което съм правил. Бях малък - първи или втори курс в Академията и си загубих всичките пари в едно казино. И звъннах в 1 часа през нощта на дядо ми да ми даде сто лева. Ужас! Той тогава много се притесни, пита ме дали някой не ме преследва и такива неща… Даде ми парите. Той беше най-добрият човек на света, мир на праха му. От този момент много ме е срам." 

Прочети

Бойко Кръстанов - едно добро момче?

"Вчера се сетих за най-срамното нещо, което съм правил. Бях малък - първи или втори курс в Академията и си загубих всичките пари в едно казино. И звъннах в 1 часа през нощта на дядо ми да ми даде сто лева. Ужас! Той тогава много се притесни, пита ме дали някой не ме преследва и такива неща… Даде ми парите. Той беше най-добрият човек на света, мир на праха му. От този момент много ме е срам." 

Прочети
archive
Халтурата не е жанр, а отношение към работата.