Interviewto | Архив 2017

ноември

Алек Алексиев от улица "Скромност". Закуската.

"В момента, в който присъствах на раждането на дъщеря ми, си казах: "Ние сме слабият пол, няма какво да се заблуждаваме". Но си права, като си специфичен, кинематографичен, като имаш красиво лице, е много по-лесно.  Мен ме избраха във "Възвишение" заради кривите ми зъби (смее се). По-късно го разбрах, де. Очевидно не съм блестял на кастинга (смее се)."

Прочети

ПЕСЕНТА с Албена Танева

Песента на живота ти?

Всеки ден слагам по една нота с надеждата да се получи нещо готино.

Прочети

Димо Стоянов, който търси смисъла

"Аз се занимавах с атлетика и бях наистина добър. Един ден баща ми ме попита дали искам да дойда в “Щурче”, но ако искам, ще трябва да мина изпит, който е нещо като този във ВИТИЗ. И аз казах: “Ок”. Взех си изпита и ме приеха. И трябваше да избирам между атлетиката и театъра. И си спомням до ден днешен как треньорката по атлетика дойде вкъщи, аз стоя в хола, тя е с нашите в кухнята и говорят. Тя каза, че имам голям потенциал, но за да го реализирам, трябва да избера между двете. И нашите й отговориха, че този избор трябва да го направя аз. И аз избрах театъра. Не зная дали е било правилно."

Прочети

октомври

Веселин Дургов, що трасиш маче си там?!

Ако си нависоко, трябва да смъкнеш пострадалия и в групата трябва да има поне още един силен човек, който да ти помогне. Иначе трябва да звъннеш на ПСС, а те да ти кажат:  "Що трасиш маче си там?!”, в превод : "Майка си ли търсиш там?!" (смее се). Това са банскалии.

Прочети

Иван Димов, не казвай на никого.

Първата реакция, когато един тийнейджър признае пред родителите си, че е хомосексуален, е универсална: "Сигурен ли си? Ще ти мине." Втората е "Къде сгреших? Вината е моя." И дори да приемат, в крайна сметка следва "Добре, но не казвай на никого." Тоест - какво ще кажат другите. Най-добрият вариант е "Да. Ти си същият човек. Обичаме те. Защото ти си нашето дете."

Прочети

10 въпроса за музиката срещу 11 отговарящи. Победители няма.

Пред теб стои дете на 6 години. То никога не е слушало музика и ти трябва да му обясниш какво е това.. Нямаш право да пееш, свириш или да му пускаш такава. 


Ще опитам първо да му разкажа за Моцарт (макар че, когато разказвах на дъщеря ми за него - че е живял доста отдавна и колко много красиви произведения е композирал, тя ме попита: "Моцарт преди динозаврите ли е или след?”. Та, музиката е нещо, което те кара да изпитваш радост, удоволствие, свобода да си представяш, че си някой друг, някъде другаде...Или просто е нещо като да ядеш сладолед.

Прочети

Кийра Чаплин - за дядо си, наследството и един годежен пръстен

Единственият момент, в който се представях пред всички, дори без да ме питат: "Ей, аз съм внучката на Чарли Чаплин!" беше, когато бях на 6 или 7. (смее се)  И отново един ден друг братовчед ми каза: "Той е и мой дядо." И аз бях: "Не, не е!" Отидох при майка ми и я попитах дали е вярно. Тя потвърди, а той продължи: "Видя ли!? Но не се фукам като теб." Тогава реших да не го правя повече.

Прочети

Вера Гоцева. За бащите, които вече ги няма.

"Скръбта не е ли нещо много лично?"

"Лично е, но трябва да е и много видимо. Забелязваш ли, че ние живеем в някакво време на много надъхани хора - вечно усмихнати, приповдигнати, все едно всичко ни е супер, а в това дълбоко не вярвам - във вечното позитивно мислене."

Прочети

Христо Гърбов, хайде, разсмей ни!

"Българите разбират от всичко, особено по-необразованите. И аз не твърдя, че понякога не изпитвам неудобство, когато гледам някой български филм. А в театъра каква скука има! И там има нестанали неща. Но да се кълнеш, че 20 години няма да стъпиш на театър или на кино, като сложиш някакво грандиозно обобщение… Гледах наскоро един млад критик или журналист, не зная точно, беше много снизходителен към усилията на другите. И спортните журналисти също. Ти пък какво си направил, бих искал да ги попитам. Да си зададат този въпрос първо!" 

Прочети

септември

Рада Миладинова - кое е това момиче?

Какви предмети, свързани с дядо ти - Григор Вачков, имате в къщата си?

Има едни дневници от студентските му години, където е описвал абсолютно всяко нещо, което му се е случвало. Разказва за преподавателите си, за колегите си, за живота си… Сещам се и за една негова вълнена жилетка, която стои на вилата ни. Все още, когато на някой от нас му стане хладно, я облича. Толкова е хубаво, че неговата дреха продължава да ни грее.

Прочети

Асен Асенов - две напред

Възприемането на изкуството през ума е погрешният начин да се възприема изкуство. Изкуството според мен трябва да се възприема през сърцето. А там ограниченията не важат. Ние сме учени по време на комунизма, че публиката не разбира, когато не хареса нещо. А да твърдиш, че един спектакъл е добър, но публиката не го е разбрала, е глупаво оправдание. Да, публики се отглеждат и това е задачата на хората в културния сектор. Не можеш да научиш едно дете да тича преди да е проходило. Това не значи, че когато е на 2 г. и все още не тича, то е инвалид, нали? Същото е и с публиките, а в България публиката е много любопитна, топла и бързо учи, стига да има достъп.

Прочети

Йоана Маринова - кое е това момиче?

Започнах да пея народни песни, когато бях на 4. Майка ми ме попита "Искаш ли да ходиш на уроци по народно пеене". Оказа се, че уроците са между четири и пет следобед, и аз доста се дърпах, защото тогава имаше някакво детско, което гледах (смее се).

Прочети

Красимира и Елисавета, които искат да живеят сякаш са умрели

Красимира: Когато отидем в един детски магазин и видим разпределението на детските играчки - при момиченцата са прахосмукачки, ютии, печки… А после ние им казваме: "Работи! Бъди независима!”, като тя от малка е свикнала да налива чай и да поднася купичка. Не искам да казвам, че трябва да ходи в гората да сече дърва, но ако това я прави щастлива, защо не?

Елисавета: И когато аз кажа, че не искам да готвя и чистя, всички са: "Мъжът ги как те търпи?". И следва изводът, че ако трябва да си успешна с мъжете, трябва да си страхотна чистачка и готвачка и да си много красива. 

Прочети