Interviewto | Архив 2018

май

Жил Парис и "Животът ми като Тиквичка"

"Първата ми книга се казва "Мама и татко са мъртви" и това заглавие звучи много депресиращо за възрастните, направо ужасно. Защото е много реално. Но когато се срещнах с децата в училищата да говорим за книгата, установих, че на тях това заглавие им се вижда ужасно смешно." 

Прочети

април

Найо Тицин в търсене на вдъхновението

"Много е любопитна историята на филма "Чаплин в Бали", защото е сниман от самия Чаплин, който тогава е в криза на средната възраст. Появява се звуковото кино, той не иска да го приеме (най-вече за своя герой - Просякът), иска той да остане в миманса. И точно след премиерата на "Светлините на града", когато е на върха на славата си, е в жестока депресия. Предприема дълго пътуване с кораб с брат си е една камера до Бали. През Суецкия канал, Индийски океан и чак до Индонезия. И снима всичко, възхищавайки се на свободата на  местните хора, които по осем месеца в годината се забавляват и танцуват, защото само четири месеца са по оризищата и събират храна, колкото им трябва, за да преживеят."

Прочети

Явор Гърдев. Eдно пътуване до Чамкория.

"Манталитетно българинът не се е променил много, да не кажа въобще. Не че не сме си го знаели, но така добре изведено в книга, започва да звучи почти като новина. Ефектът е потресаващ, защото човек обикновено си мисли, че живеейки в най-нови времена, едва ли не има и привилегията да знае най-много. Жестока заблуда! Всъщност повтаря като грамофонна плоча все същото, ежедневно настъпва същата кирка по същия начин и се самоласкае, че се е поучил от историческия опит и превъзхожда интелектуално хората от миналите епохи. Вятър работа! Колелото на историята се върти все така еднообразно, все така мачка кокали и все така стига до под кривата круша на някоя кървава война за справедливост."

Прочети

Стефан Вълдобрев в очакване на седмата вълна

"Нашето поколение бяхме птици, отглеждани в златна клетка, заключени на топло в килера. В един момент клетката се строши, килерът се отвори и ние полетяхме свободни, но се оказа, че пред нас е джунгла. И изведнъж много от птиците се превърнаха в зверове или влечуги."

Прочети

Ивайло Нойзи Цветков - това сега разбира ли му се?

"Има нива. Аз оперирам на друго ниво. Който може да ме следва, да заповяда; който не може, не мога да спирам, за да обяснявам. Освен чрез въпрос: "Сега това разбра ли го?"

Прочети

март

Пламена Гиргинова - кое е това момиче?

"В столичен мол две момчета на обща възраст 30 години с анцузи и диагоналки ме оприличиха на „млада баба“ заради плетения пуловер и панталона тип шотландско каре, с които бях (случи се няколко дни след завръщането ми от Япония). Стана ми хем смешно, хем малко мъчно за общото дередже на българина и абсолютното му  неразбиране на каквито и да е било модни тенденции."

Прочети

Крис Захариев, който се изгуби нарочно

"Един кмет на село в Дунавската равнина щеше да ни глоби, че се разхождаме из селото без негово позволение. Случайно срещнахме един дядо в Добруджа, който беше учил в едно училище с моя дядо, който никога не бях виждал. Пътувайки в северозапада, колата ни изпуши. Спряхме аварийно точно до едно семейство, които си бяха направили пикник. Мъжът се оказа монтьор и веднага се зае да ни оправи колата."

Прочети

Галя Литова - кое е това момиче ?

Какво би определила като най-големият си успех като модел?

Това, че бях избирана за работа от най-големите и работещи световни агенции. Определям също като успех, че в момента, в който започнах работа, взех най-важното решение - да бъда модел, а не компаньонка.

Прочети

Пламен, който си играе с огъня

Беше лятото, на Иракли. Вечерта имаше две мацки, които въртяха огън. Не знам дали беше от алкохола или от атмосферата, но ми се стори магия това, което се случи. Веднага отидох и исках да пробвам. Те ми обясниха, че е опасно и минути по-късно просто завъртях в кръг догарящите огнени пойчета. Въртях ги в ръце и се наслаждавах. Минути по-късно вече бях влюбен. Звукът, който чуваш когато въртиш, е вълшебен и ти си в центъра на тази огнена стихия. Никога не бях изпитвал такова чувство. Тогава разбрах, че това е моето нещо. Когато се прибрах в София, разрових интернет и цяла зима тренирах, гледайки клипчета, с тренировъчен пой, направени от 7/8 шарени чорапи, пълни с ориз и запечатани с балон. Това беше зимата, в която потроших почти целия апартамент.  

Прочети

Сезоните на Мариус

Като каза "приближаване", притеснява ли те остаряването?

Разбира се и е редно да бъде така. Чисто физически обаче. Защото всичко това е част от Пътя. И смъртта, която предстои и това как ще дойде. Все по-спокоен се чувствам за това. Не че ще бъде лесно, но че ще трябва да минеш през него. Снощи баща ми ми каза по телефона: "Колкото по-малко мислиш за старостта, се подмладяваш." Дори не зная защо ми го каза, аз никога не съм искал от него съвет за това.

Прочети