Ясен Иванов | Interviewto

Ясен и тайната градина

Актуално Момчето, което...

Спираме пред кметството. Стара китна къща, боядисана в синьо. Около нея - цветя и куче, размахващо опашка. Тихо е, а не е накрая на света. Времето сякаш е спряло и то, за да погледа цветовете в градината на Ясен.


Той ни посреща пред Нея. "Нея" е неговата градина и решавам, че е с главна буква, защото с главна буква трябва да се пише всичко, на което посвещаваш времето и обичта си. Докато се разхождаме и ни разказва за Нея, той спира, плеви, почиства, снима растенията, които тази сутрин са разцъфнали. Говори за тях като за деца. Помни откъде е взел всяко едно, кога го е посадил и как е изглеждало вчера по същото време. Знае какво обича, от какво се нуждае и от какво трябва да се пази всеки вид. Нарича ги с латинските им имена и твърди, че дори и невзрачното за други хора, крие своята уникална, неописуема красота. Посветил е живота си на растенията, а последните две години от него - на Нея. Своята лична Ботаническа градина. Нарекъл я е "Борика", както селото, в което се намира. Оттам са баба му и дядо му и там е прекарал най-хубавите си лета в детството. А рано или късно човек се връща там, където е бил най-щастлив.


Интервюто представя Ясен Иванов и Ботаническа градина "Борика".

Кога разбра, че растенията са ти слабост?

Когато бях малък, най-големият подарък за мен бяха не традиционните детски играчки, а книгите за растения и животни. В последствие влязох да уча биология и химия в гимназията, после - география в СУ. Всъщност, откакто се помня съм имал интерес към природата. Всяка година чаках с нетърпение ваканциите, за да си дойда тук в родната къща на майка ми, където живееха баба и дядо, и да им помагам с животните (те гледаха много) и в зеленчуковата градина. Баба ми си беше отделила и малко пространство за цветя и аз с голямо желание и́ помагах.  

А кога посади първото си растение?

След като преминах през хобито да колекционирам пера от птици, шишарки, раковини, семена, минерали, започнах да отглеждам стайни растения. В един момент дори стигнах  до лек конфликт с майка ми, тъй като балконът ни се беше превърнал в парник и тя нямаше къде да простира дрехите. Имам един бенджамин вкъщи вече повече от 20 години. Бях четвърти-пети клас, когато си взех едно клонче отнякъде и го засадих. Гледам го до ден днешен. 

Къде научи всичко това за растенията?

В книгите, които имах като малък. В началото ги гледах само като илюстрации, а после започнах да чета и се информирах за много неща. А и в университета имахме дисциплини, които също много ми помогнаха. Като биогеографията например. 

Кога реши да преместиш балкона в градината на баба ти?

Доста отдавна. В един момент започнах да убеждавам баба ми и дядо ми, че е хубаво освен зеленчуци да се отглеждат и други растения. В горната част на двора започнах да засаждам не само овощни дръвчета, но и декоративни. В началото дядо ми беше доста против, но после се примири. Засадих брези, явор, конски кестени и други, както и цъфтящи храсти. А идеята за ботаническа градина дойде доста по-късно, преди 2 години.

Как изглеждаше преди това място?

Меко казано отчайващо. Бяха се настанили диви джанки, а борбата с тях е много трудна, защото пускат дълбока коренова система и дори да се отреже на повърхността, тя избива на още десет места. С една кирка трябваше да извадя всяко едно коренче и в крайна сметка ги победих, но по-трудното предстоеше. Почвата се оказа доста тежка глина, свръхтежка - тоест, с много наситен механичен състав, камъчета, кремък, глина… Това означава, че почти не подлежи на обработка. През лятото буквално става като скала, изсъхва, напуква се и притиска корените като менгеме. Много малко растения могат да живеят в нея. Оставих я, но трябваше да вкарам 120 кубика хубава почва. А 120 кубика почва са 20 кубикови огромни камиона, които отгоре на всичко не можеха да влязат в двора и трябваше просто да изсипят почвата. А я изсипваха там, зад оградата и аз с една лопата и ръчна количка трябваше да товаря пръстта и да правя леха по леха. Всичките тези 20 камиона… След това започна безкрайната борба с плевелите - изскубвам едни, на тяхно място се появяват нови 5 и тъй като не исках да пръскам препарати, трябваше да ги изскубвам механично, тоест с ръка. Накрая направих и пътеките от чакъл, по които да вървят посетителите. След всичко това през есента на миналата година засадих и две от лехите.

Къде намираш растенията, които искаш да засадиш? 

Много от тях съм си взел от листенца, коренче, издънка от пътуванията ми в Европа. Няма страна, от която да не се върна с нещо. Има и такива, които съм взел от природата - от Рила например си взех клек. И третото място са специализираните разсадници в България. 

Вярно ли е, че "краденото растение" се прихваща най-бързо?

Не искам да прозвучи нескромно, но на мен всяко растение ми се прихваща. 

А къде би искал да отидеш, за да си вземеш растения? 

Ако трябва да ги взема от природата, може би ще са някакви алпийски планински растения, значи в Алпите. А ако трябва да ги закупя, бих отишъл в Англия, защото те имат парково изкуство от стотици години.  

Кое е най-рядкото растение, което имаш тук, в ботаническата градина?

Ligularia dentata - онова растение с големите листа, което взех от Полша, но всъщност то най-вече е разпространено в Китай.  Другото е Filpendula - на български се казва “орехче”, среща се в блатата в Северна Америка.

А кое е най-капризното?

Отново Ligularia dentata - много е крехка, не е токсична и е привлекателна за всякакви охлюви, голи охлюви и т.н. Трудно ми е да я опазя, пък и и изисква непрекъснато влажна почва и шарена сянка. 

Охлювите ли са най-големите врагове на растенията ти?

Охлювите, силното слънце и сляпото куче. Този земеровещ бозайник е два-три пъти по-голям от къртицата и за разлика от нея, която разрохва почвата и се храни с червеи, то яде коренища, грудки и може да унищожи буквално стотици растения. И скоро разбрах, че има сляпо куче в градината. Как ще се справя ли? Не знам. Аз съм много жалостив и не мога дори муха да убия. Но в името на градината ще трябва да взема крути мерки. 

А от буря страх ли те е? От градушка?

От буря не ме е страх - тук е котловинно и закътано и почти няма ураганен вятър. От градушка ме е страх. Преди две години, когато падна силната градушка, застанах под стрехата на къщата и просто се молех да спре. Слава богу, ледените късове падаха доста нарядко и спря бързо. Явно молбите ми бяха чути.

Как започва денят ти?

Започва много рано. С поливане. Особено през лятото, когато е сухо и горещо. Ставам към 5-6 сутринта, а вечер понякога лягам към 1, за да мога да поливам. Въпреки че понякога ми се спи, не мога да си го позволя. Растенията трябва да бъдат полети, оплевени и обгрижвани, а няма кой да го направи вместо мен. 

Как я виждаш тази градина след 20 години?

Още по-голяма, тъй като искам да я разширя в съседните имоти, ако хората се съгласят да ми ги продадат. С редки растения от цял свят, със закътани местенца в нея, в които човек буквално може да спре и да съзерцава с часове, да се любува на растенията. Зад всеки храст да стои сгушено някакво растение със своята си красота, чакайки някой да мине, да спре и да я оцени. Иска ми се хората да идват тук и да се отварят към природата.


От началото на юни Ботаническа градина "Борика" е отворена за посетители. За подробност и точен адрес кликнете ТУК.