Бойко Кръстанов | Interviewto

Бойко Кръстанов - едно добро момче?

Не го гледах в "Смъртта на котката", но то тепърва предстои. Виждам го преди премиерата на представлението, а разговорът продължава малко след нея. А ако на на вас много ви се прииска да го погледате, след като прочетете интервюто, първата възможност е на "Сцена на кръстопът" в Пловдив и постановката "Възвишение". 10 септември.

Бойко Кръстанов - едно добро момче?


Той е от онези актьори, които пораснаха пред очите ни в "Стъклен дом". Ако следиш само телевизионните му изяви, ще знаеш, че след това "направи" перфектно още едно добро момче - полицаят Ерол в "Под прикритие". Ако обаче го гледаш и в театъра, ще знаеш, че там може дори повече. Ролята във "Възвишение" му донесе "Аскеер" и то само няколко години след дебюта му на голяма сцена с "Ангели в Америка". Преди две години отново го избраха за полицай. В ирландския сериал "Red Rock". Там обаче му се стори тясно и след сезон и половина в кожата на хърватско ченге, отново е на софийска земя и сцена. Изглежда така сякаш никога не му е липсвало самочувствие. Дори в онзи плах дебют в "Ангели в Америка", (защото някои го помним много добре). Прилича на човек, който може да си поема дъх. И на актьор, който спокойно може да изиграе психопата. Въпреки ангелското си лице. Това обаче предстои да видим.

Бойко Кръстанов в Интервюто.  

Направи ми впечатление, че тук медиите като че ли не обърнаха достатъчно внимание на ролята ти в ирландския сериал "Red Rock", а тя изобщо не беше малка. Поживя доста време в Дъблин, нали? 

На мен ми се стори доста дълго време, да. Повече от година, година и нещо. Беше си преживяване. Те продължават да го снимат сериала, вече трети сезон. 

Ти започна още в първи сезон, нали?

Да, и малко от втори.

Какъв беше сериалът?

Става дума за полицейски участък в измислен град - Ред Рок се наричаше, и моят герой беше хърватски полицай. Не знам защо от целия участък, пълен с ирландци, бяха решили да има хърватин и този хърватин бях аз.

Защо се отказа, звучи като готина роля?

Сам поисках да се върна.

Убихте ли го твоя герой?

Не, преди това бяха умрели доста полицаи и те решиха, че не могат да го "убият" и него. А преди това, преди още да говорим за напускане, героят ми беше получил един удар в главата и те решиха, че в следствие на този удар ще развие проблеми и ще стане негоден за служба. Като си полицай има три варианта - или да си с патрулката, или да си на улицата патрул или да пишеш рипорти в участъка. И те му казаха, че не може да излиза на улицата с тази трамва и ще трябва да пише рипорти. Това обаче му се стори адски скучно и той напусна, върна се в Хърватска. 

Колко скоро след това съжали за това решение?

(смее се) Мислил съм си го, но не съжалявам като цяло.

Искам да ми се случват и други неща, а този сериал беше доста ангажиращ и поемаше цялото ми време, не можех да правя нищо друго.

А и не беше мечтата на живота ми. Направих го с цел да го имам  в CV-то си. Купиха го BBC, Amazon Prime го излъчват в САЩ, гледат го агенти и кастинг-режисьори. И се надявам това да е стъпка нагоре. 

Как беше животът в Дъблин? Това определено не е град, в който да умреш от скука?

Аз не бях живял на друго място преди. Променя ти се цялото ежедневие и в следствие на това и ти като човек се променяш много. А и фактът, че не можеш да комуникираш с хората на родния ти език е адски ограничаващ. Аз нямам проблем с езика, но все пак не мога да говоря с някого на английски 30 минути за филм, който съм гледал предната вечер, без да позаеквам малко. В началото нямах и лаптоп, само един шкаф и един прозорец в стаята. Четях страшно много. Като можеш да се срещаш само с колеги  от сериала е много странно. А и те все пак си имаха и друг живот, не могат да се виждат само с теб. Но пък всички бяха адски готини хора. Изобщо ирландците са много симпатични. 

А кой беше последният филм, за който ти се искаше да говориш 30 минути и защо?

О, много са, не знам. Аз гледам доста. "Lobster" особено ме впечатли, след това изгледах и другите филми на същия режисьор. Препоръчвам горещо, много е интересен. Йоргос нещо си... Не знам как му се произнася второто име.
 

Ти стана ли популярен в Дъблин със сериала?

Да, ставаш популярен, но не беше кой знае какво.

Като тук ли?

По-малко.

В два поредни сериала си в ролята на полицай. Случайно ли е?

Тия дни си го мислех, даже май и в нещо друго съм бил полицай.

Не ти ли писна да си доброто момче? Не искаш ли някакъв изрод да изиграеш, масов убиец?

Да, играят ми се крайни неща, а и лошият винаги е по-забавен за правене.

Ти често си от "добрите". Ама май и в живота е така. Аз не се сещам за много скандали около теб. Наистина ли си добро момче или още не са те "хванали"?

Минавам под радара, действително. Може би защото физиономията ми не предполага някакви безобразни свинщини. Но кой знае, кой знае...

А коя роля ти беше най-трудна за правене?

Във "Възвишение" май. Но и най-сладка. Съвсем до премиерата ми беше адски трудно. Помня, имаше една репетиция, в която Милен Русков си тръгна от салона. Сашо Секулов - драматургът на театъра, тичаше след него да го успокоява, че нещата ще се наредят. Имахме и едно много лошо въртене, спомням си добре. След това един от актьорите ни беше поканил на вечеря. Събрахме се и всички знаехме, че Иван Добчев ще каже нещо. И това нещо няма да е хубаво. И го чакахме. И той започна и обра целия въздуха. Направи ме на две стотинки. Но не се притесних. Знаех, че не е лесно, че трябва време да пробваш разни неща. Пък и хората като влязат, ти дават представа как върви.

Тоест публиката по-скоро ти помага?

Да. Естествено, винаги имаш и малко напрежение пред публика, но на мен ми действа така, че да стане по-хубаво от преди. Затова е и театърът - енергията от хората в салона не може да се сравни с празните столове от репетициите.

Публиката ли ти дава представа кога си много добър?

Понякога се случва дори в тишината на публиката да усещаш това. Но аз съм много самокритичен и ако в себе си се почувствам добре, значи нещата са станали. А за "Възвишение", когато и Иван (Добчев) каза след едно представление: "Точно това е! Супер!” и се поуспокоих. 

Има ли "стари кучета" в театъра, които тормозят "новобранците"?

Да, ама то това притеснение не е задължително да идва от старите актьори, то често е в теб. Ето, на мен първото представление в Народния театър - "Ангели в Америка" - ми беше с Владо Карамазов, Владо Пенев, Захари Бахаров, Цецо Алексиев… Беше си тегаво, може би това ми е било най-трудното нещо, сега като си помисля. Въобще не знаех какво ми се случва. Беше притеснително да съм там с тези имена, но не идваше от тях. Аз си се държах като незавършил, а всъщност бях завършил преди два месеца.

Малко преди това ти се случи "Стъклен дом", нали?

Да, трети-четвърти курс бях. Даде ми адски голям опит. Ние снимахме много, а е важно да си всеки ден пред камера. Като всяко нещо, колкото повече го правиш, толкова по-наясно си.

Станахте супер популярни с него, после имаше ли някакъв вакуум?

Не съм го усещал така.

Не ми е било мечта да съм само по телевизията или да играя в сериали.

Аз започнах след това да работя много в театъра, а работата там много си я харесвам и нямах нужда нещо друго веднага да ми се случи. Нямаше вакуум. Дори имах страшно много работа. 

До каква степен суетата е част от работата ти? Днес колко време ти отне да се облечеш преди да излезеш?

Не мисля, че суетата е част от работата ми. Не би трябвало да е, ако си актьор.

Това е професия, която изисква да бъдеш максимално честен.

Неизбежно е, ровейки в себе си, да намериш неща, които не харесваш. Които и другите няма да харесат. Трябва да го преглътнеш. Виж, извън работата съм суетен. Както казва Оскар Уайлд: “Само повърхностните хора не съдят по външния вид".

Какво не може да си позволява един актьор? 

Да е суетен. Да е ограничен. Да е в комфортната си зона дълго. Да няма предизвикателства. Да не маха плевелите. 

Какво отказваш? Защо отказа на "Биг Брадър" например?

Не съм много ок с тези формати като цяло и ако бях приел, щях да съм от тези хора, които говорят едно, а пък правят друго. Защото много съм говорил срещу тези предавания. И сега при малко повече пари да се съглася да правя мисии, да пукам балони от задниците на други хора… Абе страх ме е да не се изложа. Май не съм толкова дебелокож. Има хора, които са си ок с това. Ходят си там, спят си по два месеца и са си добре. В началото, като ми предложиха, мислех, че мога да си взема някакви книги и да си чета вътре и така да мине времето. Но се оказа, че това е против правилата. Номерът е да взаимодействаш с хората. Това за "Биг Брадър". А иначе - сега ми е кеф, че съм на свободна практика и мога да избирам. Отказвам текстове, които не ми харесват и работа с режисьори, които не мисля, че ще ми дадат нещо полезно. Но предпочитам да имам работа, ако е възможност.

Върхът в работата на един актьор в България къде е?

Да се отворим към други пазари, така мисля аз.

Ти имаш агент в Лондон, нали?

Да, през него направих кастинга за ирландския сериал. 

Какво каза агентът ти, когато разбра, че искаш да прекратиш работата си в сериала?

Разбра ме, макар че всяка седмица и на нея си влизаха някакви проценти в сметката. Но така или иначе го направихме, за да съм имал някаква чужда продукция и името ми да се завърти. И това се случи. 

Лесно ли запомниха името ти колегите там?

Да, аз първо се представях като Боби, за да им е по-лесно. Обаче се оказа, че в Дъблин имената се съкращават на "ко". Деклан е Деко, например, всички са на “-ко" накрая. Така че Бойко си им беше супер.

Има ли разлика в снимането на един сериал там и тук? 

Да. Разликата е в огромния професионализъм на хората, на всеки един замесен в продукцията. Там. А тя не беше някаква грандиозна продукция. Дори не очаквах да е така. До най-малките детайли бяха подготвени, знаещи, всички бяха чели сценария, обсъдено е с режисьора всяко малко нещо. А най-важното - виждахме се с него и правехме репетиция преди снимки. Тук това никога не се случва. Тук освен, че се снима направо, най-често се сменя текста в движение. Тотално. Сценаристите не присъстват и то става мазало. За един час не просто трябва да заснемеш сцената, а да я пренапишеш, да я постави режисьорът, да пробваш за единия или двата дубъла, които имаш, нещо да проведеш. Там сценаристите бяха на терен и ако има нещо за промяна, те го правят. И ако нещо се промени крайно, следващите епизоди се пренаписват целите. А в "Под прикритие" се смени нещо в един от епизодите, което трябваше да има последствия до края, но те не промениха нищо. Тук малко си играем на кино.

Харесваш ли се в “Под прикритие”?

Аз никога не съм напълно доволен. Най-добрата ми роля винаги ще е следващата. Можеше да бъде много по-добър моят герой. Аз като цяло бих го написал по различен начин. Естествено, че имам забележки към себе си.

Кога най-много си се срамувал от себе си?

Не е свързано с работата. Вчера се сетих за най-срамното нещо, което съм правил. Бях малък - първи или втори курс в Академията и си загубих всичките пари в едно казино. И звъннах в 1 часа през нощта на дядо ми да ми даде сто лева. Ужас! Той тогава много се притесни, пита ме дали някой не ме преследва и такива неща… Даде ми парите. Той беше най-добрият човек на света, мир на праха му. От този момент много ме е срам. 

А да изиграеш нещо, срам ли те е?

Ако ми хареса текста и режисьора, нямам проблеми да играя нещо, което не съм аз или е против убежденията ми. Мога да играя комунист, няма проблем.

А гол можеш ли да играеш?

Да, ако е хубав текстът и продукцията е добра.

Всички от твоя клас в Академията ли работят като актьори?

Ние бяхме много малък клас, завършихме 10 човека. Някои работят - Гергана Плетньова, Силвия Петкова… Други заминаха за чужбина.

Ти понякога, докато учеше там, имаше ли колебания относно избора си?

Никога. Дори, когато ни плашеха в Академията как няма работа, колко е трудно… Никога не съм си помислял, че няма да работя. 

Спомняш ли си кастинга за "Стъклен дом"?

Много ясно дори. Звъннаха ми за български сериал. Но тогава, като чуех "български сериал”, не бях много убеден, че искам да го правя. Дори не си бях навил алармата, а предната вечер бях на купон в Студентски град. И се събудих в 8 без нищо, от само себе си, но с ужасен махмурлук.

Сцената от кастинга беше как героинята на Луиза ми удря един шамар.

И си представи ние - млади, пренапрегнати, шест дубъла правим, Луиза ми отвъртя главата с тия шамари. 

Усещахте ли, че този път няма да е от "онези" сериали, от които да те е срам? Че ще е нещо по-различно?

Основно заради качеството на изображението беше по-добро. (смее се)

Имаше и две-три други качества. Беше съвременен, и всички вие, младите актьори, си бяхте направо откритие. Много хора се припознаха във вас. 

Да, и сериалът не се занимаваше с това колко е тежък преходът и как още го правим. И може би с това спечели. Може би е време с това да се позанимаем.

Ами, може би вашето поколение ще започне да прави филми, които не се занимават с комунизма или прехода. Вие така или иначе нищо не сте видели от едното и нищо не помните от другото. 

Да, темата с писането много ме е вълнувала винаги. Сега имам една идея, дано успея да я осъществя. Ще кандидатствам с нея. 

Да се върнем към театъра. Колко лицеви опори правиш преди представление и изобщо, тренираш ли?

Сутрин никога не мога да тренирам. Прекарвам първите часове от деня си в адски мъки и страдания по безвъзвратно изгубения си сън. Иначе преди представление нямам някакви ритуали. Преди винаги слушах музика. 

А новото представление, което правите сега с Асен Блатечки, какво е то?

Много харесвам Мартин Макдона и исках отдавна да работя по негов текст. Нещо, като е толкова добре написано, трудно го бъркаш. 

Кой ви събра?

Йосиф Шамли ми звънна, те вече нали направиха представлението "Агенти”. Разказа ми за проекта и на мен ми прозвуча добре, съгласих се бързо. 

Асен как е като режисьор?

На мен ми беше много приятно да работя с него и изобщо по този текст. Той като актьор, гледайки отдолу, даваше добри предложения. Пък и е много спокоен човек. Преди няколко дни имахме отвратително въртене, толкова отвратително, че той гледаше надолу почти през цялото време.

За втори път казваш "отвратително въртене". Какво е "отвратително въртене"?

Като тръгне гадно и няма връщане, няма измъкване. И ти го виждаш, и се стараеш, а то става още по-лошо, тотално затъване. Абе, усеща се. Та, Асен, дори след това, спокойно ни обясни защо според него се е случило.

За какво се разказва в това представление?

Действието се развива в едно остров до Ирландия. На него живеят много малко хора. Едни общности, малко отделени от останалия свят. И аз намирам котката на героя на Явор Бахаров мъртва на пътя. И така става, че той си помисля, че аз съм я убил. А неговият герой е човек, който е в ИРА и човешкият живот за него е нищо. Единственото, което има значение за него, е неговата котка. И когато разбира за смъртта й, се връща, за да разбере кой, какво и защо се е случило. И да отмъсти. 

Кой винаги присъства на премиерите ти? И кой го няма, но много искаш да е там?

Дори и майка ми е изпускала премиера. Нямам познат с пълен актив. Иначе ми се ще баща ми да можеше да присъства. Той се гордееше с това, което правя. 

Представи си, че водиш мотивационна лекция пред млади хора и трябва да ги убедиш с едно последно изречение да станат актьори. Какво ще е то?

“Какво по-хубаво има от това да не спираш да си играеш цял живот?“


Малко повече за "Смъртта на котката" може да откриете ТУК.