Нина Николина | Interviewto

Нина Николина - добра година

Интервю Актуално Музика Кино

"Oй Яно, Яно, хубава Яно! От едната страна Яно, сонце те грее, от другата страна Яно, ясна месечинка. Сиромаси бехме Яно, сега сме зенгини . Само кой е файде Яно що сме зенгини Кога от сърцето Яно, ти порода немаш. Дали е от Бога Яно или е от чинка? Дали е от тебе Яно или е от мене? Ой, Стояне, стопанине, мили мой Стояне, нито е от Бога Стоян, нито е от чинка, нито е от тебе Стоян, нито е от мене, туку ме е мене Стоян, майка проколнала майка проколнала, Стоен лела говорила."


        Пуска ми тази песен в колата си преди повече от година. Съвсем не е готова, уточнява преди да я чуем, но на нея не ѝ трябва да е "готова", за да ме накара да настръхна и да си помисля за пореден път колко може да е близко до нас и въздействащо народното творчество. Дори изпято без музикална подложка, прошепнато само. И както самата тя казва за народните песни: "Те са се пресявали като песъчинки, оваляни от вълните стотици години и стигнали до нас, са в най-добрата си форма." После ми я пуска отново и отново, не само, за да я чуя по-добре текста, а и за да ми го доразкаже, защото народните песни винаги носят история. 


        Година по-късно я гледам във филма "Белгийският крал", където е почти в собствената си роля на народна певица. Роля, с която, твърдят специалисти, доста добре се справя.

        Интервюто представя Нина Николина с роля в киното и чисто нова песен. 

Да започнем с филма. Как се случи така, че отиде на кастинг за "Белгиския крал"?

Приятелката ми Екатерина, с която сме заедно в Пендара Етно Проджект, ме извика на кастинга. Каза, че някакви белгийци ще снимат филм в България и им трябват народни певици. Аз изобщо не го приех насериозно и отидох почти на шега. И може би се случи по-добре така, защото изобщо не бях напрегната, а усмихната и ведра. Не отидох с намерението да спечеля този кастинг, дори не знаех, че търсят човек за конкретна роля. По-скоро си представях, че искат да съберат състав от народни певици. Чак вечерта, когато ми се обадиха да ме питат дали приемам ролята на певицата, в която белгийският крал се влюбва, сериозно се притесних. 

Защо се притесни?

Защото нямам никакъв опит като актриса. Да, като певица ми се случва да заставам пред камерата, да влизам в роля, но без текст. Дори когато снимам видео към някоя от песните ми, пак правя това, което умея - пея. А тук ставаше дума за роля на жена, да, пак народна певица, но все пак трябваше да произнеса други, не мои думи, да направя нещата, които тази жена прави. 

До времето на снимките страхът не мина ли?

Още първия ден казах на "краля” преди да чуя: “Камера! Работи!”: "Виж, аз не съм актриса. Ако ни връщат много пъти заради мен, предварително се извинявам." Той беше много мил, успокои ме и след първата ни обща сцена ме бутна леко и ми каза: "Супер си!”. Това ми даде увереност, че мога да се справя. 

Коя сцена ти беше най-трудна?

Тази, в която му предлагам да опита лютеница, защото беше сцена, в която за първи път оставаме насаме и по сценарий трябва да се усети нещо като флирт между нас. И аз му давам да опита лютеница от върха на пръста ми. 

Кога за първи път видя филма напълно готов?

На Венецианския филмов фестивал. 

И какво беше усещането?

Когато пътувахме натам, много се притеснявах, защото по време на снимките някои неща от сценария ми се струваха малко странни...

Например?

Джесика - режисьорката на филма ме караше да пуша електронна цигара, облечена в народна носия. И това ужасно много се разминаваше с моята представа, с моето възпитание как се държи един човек в народна носия. То изключва всякаква подигравка. А първата сцена, в която се появяваме със състава, сме по бански в един басейн, с коила на главата. Това е страхотен сблъсък с моите разбирания. Но ѝ се доверих, защото тя е много елегантна и фина жена, и си помислих, че няма да направи нещо грозно. Въпреки това, като тръгвахме към Венеция, малко се притеснявах да не се приеме всичко това като подигравка спрямо нашите традиции. Имаше сцени с рязан лук на вестник и такива неща, които не са кой знае каква гордост, но пък сме ги виждали, няма какво да се лъжем. И когато започна филмът, всяко съмнение и притеснение в мен се изпари. Всичко е представено по толкова фин начин, че бях горда, че съм българка, че съм в тази носия и че участвам в този филм. 

Хареса ли се във филма?

Аз по принцип не обичам да си гледам интервюта, само да ги чета. Не от суета, а защото винаги си намирам някакви кусури или неща, които после си мисля, че съм могла да кажа или направя по-добре. Но във филма ми беше много интересно да се гледам.

Как реагира публиката във Венеция?

Там беше премиерата на филма и се състоя в една от големите зали на фестивала - Дарсена. Много хора останаха извън залата, защото нямаше места поради големия интерес. Имаше аплодисменти и по време на прожекцията, а накрая бяха много бурни, като на бис. Усети се, че хората харесаха филма, разбраха всичките наши балкански истории и много се забавляваха. Излязоха статии, които бяха много позитивни. 

Аз бях на българската премиера. И на мен филма много ми хареса, честно. Бях малко притеснена дали ще се справиш, обаче си наистина страхотна. Изкушена ли си вече от киното?

Да, с удоволствие чакам още предложения, а и вече знам пътя до Венеция (смее се).

Премиера на филм, сега на сингъл. Добра година. Защо я бави толкова тази песен? 

"Яна" е народна песен, много дълго търсена, премислена и изстрадана. Имам една приятелка - доцент доктор в БАН фолклорист Веселка Тончева - тя я откри. За един проект търсехме повече песни, непяти, нечувани и тя тогава ми намери "Яна". Преди попадах на песни, пяти от баби, а днес - от доценти и изследователи. Не са останали много баби, дето могат да ти изпеят автентични песни…

Сигурно през вас двете са минали много други песни. Защо избра “Яна”* за сингъл? От кой край е?

Тя е македонска и дори да не разбираш текста, тя ти въздейства, защото носи някаква мъка в себе си. Първо музикално ми хареса, а после като прочетох и текста, наистина ми въздейства. Разказва се за хубавата Яна, която се омъжила за Стоян, когато били "млади и бедни", а сега са вече богати, но пък нямат дечица. И Стоян се чуди "дали е от Бога, дали е от мене, дали е от тебе, или е от чинка". А Яна отговаря: "Нито е от Бога, нито е от тебе, нито е от чинка. Мене ме е майка прокълнала." И с това свършва песента. Представяш ли си?

Направо настръхвам. Ти вярваш ли в такива неща - клетви, майчини думи?

Има много примери на вградени, орисани и прокълнати невести в нашата митология. Всеки мит е провокиран от реално съществуващо явление. За да си лягаме навреме, баба ми ни плашеше като бяхме малки със сестра ми с едни ‘’плътеници’’, които излизали нощем и си ги представях като платно (плътеници - платно) и как минават под вратата… 

Защо в народните ни песни винаги се въртят някакви клетви? Може би едно време хората не са имали друг начин да си обяснят лошите неща, които им се случват?

Някога хората са вярвали само в природата и външните сили и са били зависими, и са се страхували от тях. Вероятно това е породило разнообразието в тези митове и легенди. Митът е там, където се срещат непознатото, страхът и въображението, за да бъде обяснен света. Тогава са се събирали по седенки и са си разказвали случки, като това е бил най-важният момент в умението на някой да доукраси някоя история или да я видоизмени. Колкото по-силна и страшна е историята, толкова по-интересно е. Това е фолклорът.

Явно с тази песен е било любов от пръв поглед, обаче си спомням, че този поглед припламна преди 2 години. Тогава май ми каза за песента за първи път. Защо чак сега я пускаш?

Мага (Магомед Алиев, автор на аранжимента -б.р.) не допусна компромиси. Песента претърпя три аранжимента, докато намери посоката. По негови думи „Яна” е най- трудният му проект. Тази песен се е пресявала като песъчинка, оваляна от вълните стотици години и се предполага, че в момента е достигнала най-перфектната си форма. Това беше предизвикателството за нас - как да запазим формата и как да я направим да звучи съвременно.

Кой пръв я чу, след като стана готова?

Съпругът ми. Каза, че е страхотна.  

С Мага сте правили "Ти" и "Не мога". Те все още са в топ 3 на много хора. Вярваш ли, че "Яна" ще достигне със същата сила до сърцата на хората?

Информацията, която достига до нас  е огромна и човек лесно може да се изгуби. Дано хората със сърца я открият.


*Видеото към "Яна" е  по идея на Георги Тошев, реализация, режисьор и  оператор - Павел Червенков.