Стефан Димитров и Николай Лучев | Interviewto

Стефан и Николай - something in the air

Интервю Актуално

Една сутрин, тази зима, с децата ми отивахме на училище, синът ми погледна нагоре и каза: "Виж, някой е сложил сив картон на небето". Тогава си помислих, че не би било лошо да е прав, да живеем в някаква нелоша арт инсталация. Вие обаче сте големи хора и знаете, че никой не е сложил сив картон на небето. В началото на април съдът на Европейския съюз осъди България заради сериозното замърсяване на въздуха в страната, заради систематичното превишаване на допустимите норми за замърсяване с фини прахови частици и заради липсата на мерки за овладяване на проблема от години. Междувременно и ние, в София, един по един яростно отбелязвахме в социалните мрежи, че това, което дишаме е всичко друго, но не и чист въздух. И дотам.

Стефан и Николай - something in the air


В същия този януари, в който над нас в небето "някой е сложил сив картон", двама души в София, семейни мъже, се събуждат един ден и решават, че да отбележат факта с намръщен емотикон във ФБ не е достатъчно. И започват да действат. За по-малко от три месеца, посвещавайки цялото си свободно време, както и личните си финанси, те изграждат стройна система за измерване чистотата на въздуха, проект, в който всеки гражданин може да участва. Техните устройства са вече на 15 места в София, а групата им във ФБ расте с всеки изминал ден. Вече имат и сайт (airbg.info), мрежа от доброволци, които помагат, и куп хора, които искат да "осиновят" станция, за да са сигурни дали съседът има наистина гори гуми, за да се топли, както подозират от години. 


Интервюто представя Стефан Димитров и Николай Лучев.

Първо ще ви попитам дали някога сте се занимавали професионално с измерване качеството на въздуха?

Стефан и Николай: По никакъв начин не сме били свързани професионално с измерване качеството на въздуха. Професиите ни са в съвсем друга област. Ние дори не се познавахме допреди три месеца. 

Покрай този проект ли се запознахте?

С.: Да. Имаме много общи приятели и така Ники попаднал на мои постове за въздуха и се свърза с мен. 

Н.: Всъщност всичко тръгна от една негова реплика.

Коя реплика?

С.: "Хора, не се издържа!" Това го написах след серия от постове през януари и февруари, в които не се дишаше тук. Аз живея от едната страна на Орлов мост и наистина имаше период, в който не се дишаше. 

Н.: Аз живея от другата страна на Орлов мост и съм с много малко дете. Точно в тези месеци, за които говори Стефан, като го изведем и после се приберем, дрехите му миришеха на газове.

Нали знаете, че реплики като "Хора, не се издържа!" в историята на света са водели до истински, големи революции?

С.: Лоша работа.

Н.: Това, което ме впечатли в коментарите му, е че той каза: "Не трябват думи, а дела." И се замислих, че наистина е така. 

С.: И в рамките на половин-един час наистина започнахме да действаме и да търсим варианти, проекти. Тогава се открои този, който вече въвеждаме в България. Още същата вечер беше ясно, че трябва да сме във връзка с тези хора и те трябва да видят, че сме достатъчно мотивирани, за да свършим тази работа.

Кои са "тези хора"?

С.: Това са нашите партньори в Германия, част от един голям проект. Той тръгва от Щутгарт, където тези станции са сертифицирани, работят и техните данни са толкова много и подробни, че се възприемат официално от властите в града. От края на април 2015 в света има инсталирани над 600 сензора.

Тоест и на друго място някой е казал: “Не се издържа!”?

С.: Точно това казват и те - че общинските и законодателни власти не са обръщали внимание на проблема и хората са се организирали сами.

Н.: Резултатът за самата станция, която ползват те, а вече и ние, е резултат на 2-годишна изследователска разработка. Обединили са се компютърни специалисти и метеоролози в един кръжок - ЛАБ, където са обсъждали тези въпроси, тествали са станциите на научно ниво, пробвали са как биха работили най-различни елементи, компютърните специалисти са програмирали как микроконтролерът ще работи най-успешно… Сериозна работа!

С.: И когато ние споделихме с хора, които се оказа, че и тук междувременно са работили по въпроса; хора, които професионално се занимават с това и знаят много повече от нас, те се съгласиха, че това е най-правилната комбинация. 

Тоест вие взимате един чисто технически готов проект?

Н.: Да. Като каза "технически", ето нещо интересно от чисто техническа точка - от известно време микроконтролерите навлизат с доста големи темпове в нашия живот. Това е едно малко устройство (компютър), което обработва информацията и подава команди към други устройства или към нас. И тъй като от Германия ни предоставиха само два сензора, които измерват чистотата на въздуха, ние трябваше да намерим сами останалите части и да ги сглобим. Но когато се заехме с този проект, се оказа, че в България тези микроконтролери не се продават на много места.  И така единият микроконтролер пристигна  от Полски Тръмбеш, другият - от Варна, зарядните - от Стара Загора, кабелчетата - от Елин Пелин… Всяка една част, която сме вградили, е дошла от различно място.

Къде изпробвахте първото устройство?

С.: Как къде!? Вкъщи, разбира се.

И? Как беше въздухът? Изненада ли ви качеството му?

С.: Не, живеехме в газова камера.

Защо "живеехме"? Сега по-различно ли е?

С.: Да, сега въздухът е по-чист. Но има поне 3 месеца в годината, в които живеем в газова камера. И затова бяхме осъдени.

Постоянно ли работят тези станции?

С.: Да. На по-малко от една минута се извършва измерване от момента, в които започне да работи.

Всеки ли може да поръча от вас такава станция?

С.: Да, но трябва да попълни заявка на нашия сайт, за да разберем, че е достатъчно мотивиран.

Самият факт, че заплаща за устройството, не е ли достатъчна мотивация?

С.: Ние знаем, че 70 лв са по джоба на немалко хора, но искаме тези, които го вземат, да са наистина ангажирани. Затова във формуляра има: “Напишете няколко изречения, за да разберем, че вие сте подходящият осиновител.”

Наричате хората, които си вземат тези устройства, "осиновители”?!

Н.: Ние ги разделяме на две групи хора - “апостоли” и “осиновители”.

С.: Осиновителите са тези, които заплащат парите за тази станция колкото тя реално струва.

Н.: Тоест те даряват средствата, с които тази станция ще работи.

С.: Ние сглобяваме, флашваме, програмираме, опаковаме тези станции и куриер (две куриерски фирми) безвъзмездно извършва доставката. И осиновителят получава, включва, нагласява и започва да измерва. Има и друга група хора - тези доброволци, които запояват, сглобяват, програмират, които администрират страницата ни, доразвиват, инсталират - тях наричаме “апостоли”. Те дават от свободното си време, от труда си, от знанията си, за да допринесат за проекта. А той има нужда от много помощ. Засега успяваме заедно с Йордан Хлебаров, с когото направихме уеб страницата.

Н.: Работим и заедно с една талантлива дизайнерка, която направи логото… Всъщност ние двамата сме само фасадата, но зад проекта доброволно стоят и много други хора. Както и нашите семейства. Държа да отбележа, че и за нас това беше изненада - трябваше да инвестираме лични, семейни средства и да финансираме закупуването на три партиди от тези станции. Да не говорим за свободното ни време, в което ангажираме с проекта най-близките си хора.

С.: Не мога да не спомена и над хилядата души, които са се присъединили към страницата ни във ФБ, за да станат осиновители.

Какви са тези хора? Имат ли определен профил?

Н.: Най-различни са.

С.: Например Петьо от Борово, който ни е "апостол", е на 17 години. Изключително сърцато момче.

Н.: А най-възрастният мъж, който иска да стане осиновител, е на 77 години и е от Младост.

С.: С всякакви професии са - от средното училище до която индустрия се сетите.

Какви са мотивациите им? Нали има такова поле за попълване?

С.: 99% от хората искат да знаят дали въздухът, който дишат, е чист. И разполагането на една такава станция в дома или в офиса им, на неговото конкретно място, им дава възможност да установят дали комшията гори гуми например. Станцията адресира въпроса до местния нарушител. Има и едни хора, които освен че мислят за въздуха, който дишат, са малко и като нас - с възторга на радиолюбителите от миналия век, които са технически заинтригувани дали това нещо "ще проработи".


Н
.: То самите ние докато ги подкараме да работят какво беше… В началото не знаехме, че сме закупили по-стара версия на един от елементите, и някои от жичките просто не пасваха на местата, на които трябваше да паснат. Цял ден се мъчим… Не става и не става. Тогава се обадихме на един негов приятел в Сан Диего.


С.
: На един от бащите на Cloud-a. Той е българин, Иван Батанов се казва. Обадихме му се, той остави всичко, скочи на компютъра и го направи, помогна ни. После помоли повече да не го търсим по този въпрос (смеят се).

Добре де, какво прави въздухът толкова мръсен през зимата?

Н.: Като започнем от това, че ние нямаме дори елементарна култура за това какво да изгаряме. Горят се гуми, пластмаси, има котли, които отопляват с отработено масло от автомобили…

Не е ли забранено това? Със закон. 

С.: Забранено е. Но хората тук горят всичко, което гори.

Н.: Всичко, което не им трябва, през зимата заминава за отопление в котлето, в каминката...

С.: Те не разбират, че всъщност правят нещо ужасно за себе си, за децата си, за родителите си. Съсипват здравето им.

Н.: После - автомобилите. Основен проблем. Остарели са, нямат катализатори или са им свалени, или пък откраднати. Градският транспорт не е на необходимото ниво. Улиците не се мият. В Германия тази най-проста мярка - миенето - е дала огромен ефект. И ние установяваме същото - в ден, в който е валяло, два-три дни след това показателите са перфектни.

С.: Не пръскането, а миенето, да уточним. Аз живея в центъра и съм един от "щастливците", на които улицата се пръска. Не се мие, а се пръска. И наистина работата е, че е минал камион, някаква вода е налята и излята, но миене не е осъществено. Ето, сега някой друг трябва да мине и да вземе проба, за да установи колко от солта от зимата е останала на улицата, която дори не е сол, а луга, и тя полепва вътре в нас и ние живеем с това.

Н.: И във всеки един по-сух ден ние го дишаме. 

Хубаво. Представяме си, че максимален брой хора си слагат това устройство вкъщи. Измерват въздуха и стигат до вашия извод: "Живеем в газова камера". Ние това го подозираме дори без тези устройства. Какво правим?

С.: Ние и по времето на Тодор Живков знаехме, че ни управлява човек, който няма диплома. Сега вече ще имаме доказателства, че този човек няма диплома. Не "говори се" или "някой каза", а конкретно доказателство. Тези неща трябва постоянно да бъдат вадени на показ и да се създава чувство на непримиримост. Във всеки един от нас. 

Н.: Така нареченият “граждански контрол”. Ние си поставяме за цел да контролираме. А и идеята ни е да помогнем, показвайки къде има проблем, да накараме МОСВ (Министерство на околната среда и водите) да инсталира станция на това място.

С.: Софийска община не мери. МОСВ е направила някаква станция, която публикува данни веднъж на три месеца, уеб страницата им е в пъти по-трудна от паролата за пощата ми и вътре има или отсъствие на данни, или данни, които са там с изричната уговорка, че не са окончателни и се "обработват ръчно”. Наистина ли!? "Обработват се ръчно”!? Това някой трябва да го промени. В ситуация сме, в която често изпадаме - ситуацията, в която някой ни прави на идиоти. 

Н.: Има съвременни методи, които позволяват тези проблеми много по-лесно да бъдат осъзнати, видяни, обработени и евентуално решени. 

Какво може да направи общината ако всеки идиот гори в камината си гуми? Да ги проверява поединично? Не е ли това въпрос на гражданско самосъзнание?

Н.: Ще ви кажа как това е решено в Германия. Не че не се отопляват с въглища или дърва. Но държавата е направила задължително хората, които се отопляват така,  да си сложат един филтър на комина. И има коминочистачи, които идват, проверяват, контролират и издават разрешително. И така държавата се е погрижила. В Щутгарт сега се обсъждат вариант, в който в центъра да не могат да влизат автомобили с дизел.

С.: А в цяла Германия в зелената зона не може да влезе автомобил, който е с емисионен клас под ЕВРО 4. Това не е нов стандарт, това е от 2001 година. А 2/3 от автопарка в България са емисионен клас ЕВРО 0. И това, че тези автомобили са допуснати, е работа на държавата. Не може да продължаваме така. Наистина е въпрос на дела, не на думи.

Н.: Виждате, че Европа ни санкционира. Глобява ни. Това са пари от нашия джоб, по-малко пари за детски градини, за лекарства…

Между другото, много хора сега ще си кажат: “Нямаме пари, затова караме стари автомобили.” 

С.: "Няма пари" е въпрос на приоритети. Ако сложите автомобила пред здравето, трябва да си купите по-скъп автомобил. Ако сложите здравето пред колата, може би няма да карате автомобил, но ще ядете по-добра храна и ще дишате по-добър въздух. Достатъчно е дори да се концентрираме в по-добър градски транспорт и повече велоалеи.

Н.: А най-малкото е да направят светофарите в мрежа. Невероятно е това как спираш и тръгваш на всеки един светофар. 

С.: Каквото и да правиш, винаги попадаш в капана на светофара. И разходът на автомобила ти не е 7, както е по книжка, а 14. Не бих се изненадал ако някой има икономически интерес от това. Вие ми кажете защо социалните помощи за отопление се дават във въглища и ми посочете най-близката мина до София с въглища. А кой разрешава дървата за огрев? 180 декара в Сеславци са изсечени. Гледахте ли този репортаж?

Не е тайна, че голяма част от незаконната сеч е дело на хора, които искат "да изкарат някой лев". Поощрявани от техни съселяни, които вместо да си купят официално и малко по-скъпо дърва за огрев, предпочитат крадени и незаконно отсечени, но по-евтини дърва. Пак опира до самосъзнание или жестоки глоби. 

С.: Нещо, както пее Боб Дилън, витае във въздуха. И ние стартираме сега този проект, но разчитаме и на вас, журналистите, да подемете въпроса и всеки, устремил се към политиката, да си свърши работата. Ние всъщност подаваме лесен пас на много хора. 

Н.: И искаме да създадем едно общество и всеки в него да дава своя дан безвъзмездно. Защото е по-лесно, като видиш, че не си сам. 


Подробности за проекта на Стефан и Николай може да научите ТУК или направо да се включите във фейсбук групата им.