Радина Кърджилова | Interviewto

Радина преди да полети

Интервю Кино Театър Актуално

"А тук на къмпинга пера на ръка и не мога да ти опиша какво удоволствие ми доставя да накисвам дрехите, да ги пера, да ги изцеждам, да ги простирам, да ми миришат дрехите на хубав прах за пране, а после да ги гладя с ръце, да ги сгъвам, да ги прибирам в караваната."

Радина преди да полети


Когато преди няколко години я срещам на един бар, пак тук край морето, когато си крещим, за да се чуваме, защото така е в баровете по морето, тя ми споделя колко много иска да имат дете с Деян. Че са готови, че дори са избрали няколко мъжки имена. Гледам големите ѝ  очи и много младото ѝ лице, и се чудя защо ѝ е да бърза толкова. 

Почти три години по-късно се виждаме отново на плажа. Тя вече има Христо, който всеки момент ще проходи. И татуировка, която обгръща пръста ѝ като тънък пръстен - Деян. По-слаба е от онази Радина на бара, детската закръгленост на лицето, която си спомням от "Тилт", е отстъпила място на красиви скули, и преди да отговори на всеки от въпросите ми, сякаш брои поне до три. Радина е пораснала и не съм единствената, която го е забелязва - най-новата ѝ роля на във филма "12 А" е на учителка, а от есента е новото попълнение на Народния театър. И за невъоръжено око е ясно, че на това момиче му престои полет. Само трябва да преброи до три. 

Радина Кърджилова в Интервюто.  

Колко години минаха от снимките на "Тилт"? Пуснаха го през 2010, значи трябва да сте го снимали поне две години преди това.

Знаеш ли, рожденият ми ден тази година го посрещнахме в буса на театъра на Армията, защото имахме някъде представление и Явор (Бахаров) разказа една история от времето, когато снимахме "Тилт". Имахме една сцена, която трябваше да бъде заснета някъде около Ихтиман и вечерта преди снимките излизаме с него в някакъв клуб, от който буквално ни извадиха, за да тръгнем на тези снимки. По пътя на Явор му се дохожда до тоалетната, а аз съм си събула кецовете в колата и когато той излиза от нея, вероятно ми е ритнал единия кец някъде навън. Стигаме до Ихтиман и аз започвам да го търся, за да се обуя. Не го намерих и ходих цял ден с една обувка. Смятай какви сме били по това време!

За тези 9 години оттогава, ако трябва хронологично да изредиш важните неща, които са ти се случили, кои ще са те?

Едно-единствено - това, че родих. Всичко останало е преходно, минало и заминало. Била съм, снимала съм, играла съм, всичко остава назад във времето. Може би е важно, че съм била четири години в действащ театър - този на армията. Вече съм в Народния, но това ми даде едно добро начало, добър старт в живота - това, че съм била с актьори на сцената. Ако само бях снимала и хората ме помнеха единствено с ролите в сериалите, със сигурност нямаше да съм доволна от себе си. 

Какво те развива като артист - театърът, срещата с добри режисьори, с различни актьори?

Работата с добри режисьори, атмосферата... За мен е много важно да няма напрежение по време на репетициите. Те за мен са основният процес в създаването на едно добро представление. Не обичам да ми се вика отдолу и да ми се крещи, не обичам да ми се малтретира самочувствието. 

Попадала ли си на такива режисьори?

Не съм, но съм чувала как някои режисьори се отнасят с актьорите и за мен това е меко казано нехуманно. Вие сте партньори, взаимосвързани сте. Процесът на работа е много важен - трябва да си спокоен, да си сигурен, да можете да се губите взаимно и после да се намирате. Имала съм хубави моменти с такива режисьори, но са малко. И това беше основната причина да напусна театъра на Армията. Стана ми тясно и таванът беше много близо до очите ми. И някак си дори не виждаш малка дупчица светлина, която да те задържи там. 

Има хора, на които така им е уютно, спокойно.

Има. И аз не твърдя, че всичко, което съм направила там, не ми харесва. Напротив, имала съм възможността да играя само главни роли. Но мисля, че четири години са достатъчни. 

Как отиде в Народния?

Мариус Донкин ме покани и веднага след това имах среща с Галин Стоев, който пък ме покани в неговия спектакъл. Паралелно репетирам и с Маргарита Младенова в Сфумато. Така се случи, че като затворих страницата на театъра на Армията, се отвориха възможности да работя с двама режисьори, с които винаги съм искала. И не съжалявам за решението си. Ще ми е мъчно за колегите, но точката е тук.

Оцеляват ли лесно жените в Народния театър? Там конкуренцията е голяма, сцената - също. 

Тепърва ще видя. Конкуренцията стимулира. И не бих го определила като състезание. Просто ако си вършиш добре работата и си различен във всяко нещо, което правиш, ще те забележат. Това, че има актриси, които са много искани в Народния театър - не виждам нищо лошо, явно добре се справят. А аз мога да работя и в по-малко неща, но да са по-качествени.

Как би дефинирала понятието "добра актриса"?

Да имаш хигиена. Дори на начина си на живот. За мен актьорското майсторство до голяма степен е и търпение - да се научиш да чакаш, да не избързваш, да знаеш, че в един момент нещата ще се случат. Ако искаш прекалено много и играеш и тук, и там, и паралелно снимаш нещо друго, започваш да се объркваш.

Не ти ли доскучава в театъра?

Не. Дори последните две години само съм играла по-стари представления, не съм репетирала нищо ново. Но сега, когато реших, че искам да се върна, се чувствам добре. Имам нужда, играе ми се.  

Значи имаш потребност да си на сцена?

Да, имам. Но искам да имам право на избор. Да решавам сама и да избирам това, което ще ми даде повече, за да се развивам. А не да взимам нещо, просто защото ще ми даде възможността два часа да се разхождам на сцената. Искам да имам възможността да репетирам неща, които са далеч от мен, които ме вадят извън удобната ми зона.

Слагат ли те в рамка?

Да, на драматична актриса. Приемах го, защото наистина на моменти съм крайно емоционален човек и на сцената не ми беше трудно да го играя. Но в един момент ми омръзна да ме слагат в тази рамка. Но ми се случи със Стайко Мурджев да репетирам "Мърлин Мърло" в Хасково преди три години. Играех пропаднала жена, страшна пияница, която живее в общество на хората от нисшата класа и просто иска да започне наново. Играх едно чучело, но ми беше много приятно да го правя, защото беше различно от Жулиета, от Йерма, от всичко драматично, което съм правила досега.

Трябва ли да си минала през нещо, за да го направиш по-добре на сцена или е достатъчно да си го измислиш?

Случва се по-скоро с наблюдения. Като си актьор е хубаво да наблюдаваш хората около теб, дори тези, които не познаваш. Защото сме свидетели постоянно на различни ситуации и можеш да черпиш от тях, да ги вкарваш в куфарчето, да ги складираш дълбоко и в някакъв подходящ момент да ги намериш и да ги пуснеш. Хубаво е във всяко едно представление да вкарваш нещо ново, интересно, за да може и на теб да ти е любопитно. Иначе се превръща в рутина. Не ми харесва, че има актьори, които играят всеки божи ден. Това за мен е тотално изхабяване. 

Голяма ли е конкуренцията във вашите среди? Да речем, ако ми трябва 30-годишна красива актриса, която се справя добре, колко момичета ще мога да видя на този кастинг?

Ще се явят към десетина може би, 15. Не знам, това ако е конкуренция, значи има. Макар че точно вчера с Деян си говорехме за това - ходенето на кастинги в България е доста странно. Всички режисьори познават много добре да речем тези 15 актриси и знаят поведението им, уменията им, харизмата им, а добрите актьори в България са много, много малко. И мога да кажа, че Деян е един от тях. Защо трябва да викаш например Деян на кастинг?

Може би да видят дали ще си пасне с останалите партньори?

Така е. Но ако викаш мен и него, за да видиш дали ще си паснем, какъв е смисълът?

Кога свикна да губиш?

Когато знаех, че ще дойде следващият кастинг. Било ми е гадно, казвала съм си, че може би трябваше да направя нещо друго, нещо по-интересно... Те идеите винаги идват след това. Но е хубаво човек да може да губи. Това ни изгражда. 

Самонавиваш ли се?

Да. В каквото и да било. Дори в купуването на някаква елементарна гривничка. Но всъщност май се навивам по-скоро в материално естество. Но когато съм изгубила кастинг, трябва да се справя и да продължа напред. А и да ти кажа, мен рядко ме викат на кастинги. 

Е, значи все пак направо те избират. 

Не, по-скоро изобщо  не ме викат (смее се).

Как така?

Не зная, нямам никаква идея.

Дали е от тази рамка, заради която говорихме - на драматична актриса?

Може би, но самите женски образи, които се изграждат за киното тук, дори в сериалите, са доста уеднаквени. Мъжките са много по-интересни. И извинявай за нескромността, но мисля, че мога да се справя с всяко едно предизвикателство в тази сфера. 

Аз съм голям фен на сериалите по принцип, обаче много се дразня, когато даден образ започва да се губи и обслужва ситуацията вместо да я създава. А напоследък сценаристите тук често имат проблем с това. Забелязала ли си го?

Да, и това е, защото никога не си казват: "Стоп, спираме дотук." Един качествен сериал трябва да е между 8 и 10 серии, иначе става турска сага.

Твоя героиня изпадала ли е в подобни ситуации, почти шизофренични?

Да, но какво мога да направя, като съм подписала договор?

Какво ти донесе "Стъклен дом"?

Популярност. И в добрия, и в лошия смисъл.

Ако сега трябва да правиш тази роля отново, по различен начин ли ще я направиш?

Не съм се замисляла, но може би да. Но не зная дали бих я направила отново, прекалено беше драматична.

Само преди 7 години беше в ролята на ученичка, а ето сега в новия филм "12 А" си учителка. Как се прави този преход?

Като цяло беше странно, защото изглеждах на годините на учениците. Беше ми интересно. Въпреки че визуалната разлика не беше толкова видима, ми беше любопитно да видя как ще се справя, дали аз като човек в живота мога да се справя с тази професия. Тя е доста трудна наистина. 

А какво остава за преподавателите ви в НАТФИЗ. Още по-сложна материя, за нея дори няма формули. Кои са тези преподаватели, добрите?

Май тези, които вече ги няма сред нас. Бях чела някъде, че учителската професия е вид изкуство - да успееш да създадеш между големия и малкия такава атмосфера на доверие и търпимост, че да е приятно и за двете страни. Случвало ми се е да попадам в YouTube на побоища между момичета, на агресия, която не мога да разбера откъде идва. Всички казват, че това идва от вкъщи, от средата, от обществото, но аз си мисля, не идва и от самите връстници. Всичко е толкова агресивно и изродясало, че съм направо изумена. Деца, които в лицето са се направили на 35-годишни, а в тяло са още на 10! Не знам откъде идва, защо се случва - от интернет ли, от желанието да изпъкнеш ли, от какво. И всичко е толкова грозно, натрапчиво, гротескно, извратено, недопустимо... Има някаква доза порнография в това нещо - цялото това зомбиране в телефони и таблети, гледане на марките на дрехите, тунинговане, правене на вежди, екстеншъни, боядисани коси на 12-годишни момичета... За мен това е пълен ужас и не знам накъде ще отиде и как ще свърши.

Може би е временно?

Не знам дали е временно, но започнаха да ги дават в сутрешни блокове, да говорят за тях в телевизиите, да  пускат как някакви девойки се млатят до кръв...

Ти искаш ли детето ти да живее в тази среда?

В Достоевски има една реплика на Иполит: "Нищо не искам и нищо не искам да искам". Но иначе мечтая синът ми Христо да иска да се развива и да бъде добър човек. И да не лъже, ако може. Смятам, че ако успея до някаква степен да го постигна, ще бъда доволна от себе си. 

Защо го каза това за лъжата? Толкова ли те дразни?

Да. И аз съм лъгала, но не мога да го правя и обикновено ме хващат. Смятам, че хората, които лъжат, са страхливци. 

Кога искаш да си сама? Кога се уморяваш от всичко и всички?

Не обичам да бъда сама. Дори, когото дойде време за лягане, изчаквам Деян да си легнем заедно. Не се уморявам, винаги мога да свърша и още нещо. А тук на къмпинга пера на ръка и не мога да ти опиша какво удоволствие ми доставя да накисвам дрехите, да ги пера, да ги изцеждам, да ги простирам, да ми миришат дрехите на хубав прах за пране, а после да ги гладя с ръце, да ги сгъвам, да ги прибирам в караваната. Тук хората си казват, че идват на почивка, но не мога да си  представя как ще се опъна на хавлията, после във водата, после сокче и пак на хавлията. Аз постоянно върша нещо и вечер, когато малкият заспи, усещам приятна умора от добре свършена работа. 

В София сигурно не переш на ръка, но пък си имаш друга програма. 

Ставам сутрин, храня малкия, разхождаме се, ходя на пазар, в къщата ни винаги има кой да дойде, да си поговорим… Има и моменти, в които искам да изляза на бар, да потанцувам. Но виж как хората се променят - сега мисълта, че трябва да чакам някъде за питие и хората да ме блъскат, ме изнервя. А когато бях на 23-24 това да се блъскаме, да си крещим в ухото, може би ми е било любимо занимание. Може би сега е така, защото не пия алкохол.

Деян казвал ли ти е, когато мисли, че можеш да направиш нещо по-добре на сцена, когато не се справяш добре според него?

Никога не е бил толкова директен. По-скоро намира начин да ме намести, да ми помогне да се намеря. А когато не върша нещо добре (защото аз съм малко припряна в действията си, бързам, дори и в живота, а той е по-детайлен), тогава може да ми направи лека забележка. И аз не се повтарям. 

Играли ли сте заедно?

Не, но имаме проекти. 

Първо се влюби в актьора Деян или в човека?

В човека. Първо отидохме с една приятелка да гледаме "Дон Жуан", защото тя много го харесваше и аз не можах да разбера какво толкова му харесва на "този". (смее се).

Какво те привлече тогава? Обикновено влюбването е първо, когато видиш някой на сцена, когато е измислен. Особено ако е добър актьор. 

След като го видях на сцена, се срещнахме отново. Той беше абсолютен джентълмен и много се грижеше за мен, а тези неща правят впечатление. Вниманието, което ми отделяше, беше много впечатляващо. В началото аз доста се дърпах…

А сега всичко завърши с тази каравана и Христо. Така ли си го представяше преди седем години?

В началото не. Но после се влюбих и до ден днешен съм много влюбена в него. 

Затова ли си татуира името му на пръста си?

Един ден се обадих на Маргита (Гошева) и казах, че искам да се татуирам. Тя ме заведе в едно студио за татуировки и го направих. 

А за Христо намерила ли си място?

Ще си направя татуировка и с неговото име. 

Освен че спря да пиеш и вече имаш дете, какво още се промени в живота ти? 

Всяка сутрин спортувам, грижа се за тялото си, храня се здравословно... Това ми носи друг тип самочувствие. За мен е важно, когато една жена роди и влезе в 30-те, да отделя повече внимание на външността си. Една актриса трябва винаги да изглежда добре, да се понася в собствената си кожа. 

Знаеш ли, прави ми впечатление, че от началото на разговора всеки път, когато те връщам назад, някак си не отговаряш с кеф. Все едно днешната Радина не харесва онази Радина отпреди 10 години. 

По-скоро не искам да се повтарям в интервютата. И наистина бях буйна, имах тежко тийнейджърство. И после всичко, което се изписа и изговори за мен, съм го преживяла (как съм го преживяла, само аз си знам). Но пък не е да не се харесвам, дори напротив. Не е било лошо време. 

Имаш ли чувството, че не си си взела нещо?

А, взела съм си, че и отгоре (смее се).

Какво искаш да си вземеш през идните 10 години?

Искам да се изненадвам и да не седя на едно място. Душата ми усеща, когато наближава краят. И ще ти кажа -  до финала има още много време. 


От 15 септември може да гледате Радина във филма "12 А" и да следите дебюта ѝ в Народния театър.