Андрей Кулев | Interviewto

Андрей Кулев от страната на приказките

Това приказно интервю дължим на Андрей Кулев, който дори с думи рисува картини, и на Мариета Ценова, която освен куратор на изложбата му, винаги знае кои са най-точните въпроси.

Андрей Кулев от страната на приказките


Ако си разговарял с него, ще искаш да гледаш филмите му. Ако си гледал негов филм, ще искаш да го познаваш. Зад гърба си Андрей Кулев има две дузини анимационни и късометражни игрални филми, театрални постановки, телевизионни продукции, 25 международни награди за анимация. Режисьор, аниматор, илюстратор, продуцент. Той е от хората, на които можеш да се довериш и да го помолиш да ти разкаже света, както той го вижда. Въображението му е увличащо. Персонажите и филмите му - също.
 

Поводът да се срещнем с него е първата му изложба на акварели “Варвара – Китай. Южният склон на полуострова”.


Андрей Кулев в Интервюто.

С каква мисъл обикновено започва денят ти?

Ставам много рано. На ръба на нощта и деня, на студеното и топлото, на тишината и бавното усилване на звука, когато от всички ъгли на пространството започват да изплуват различни образи – абстрактни звукови картини, които бавно влизат в рамката на настъпващото утро. В тези моменти опитите за каквато и да било мисъл са крайно безполезни, ако тя не може да промени тишината към нещо по-добро.

Каква е храната за аниматори?

Мъх от мащерка, набран от източния склон на полуостров Варвара - Китай, шипка от южния и градински чай от континента, разтворени в гореща вода. Поддържат те топъл и леко гладен.

Какво струва човек да се занимава с това, което обича?

Хората, които обичат работата си, са невидими. Те са дарени с карти на несъществуващи местности и само там те приемат форма, за да могат да вършат работата си. Разпилени като вълни, те лесно се събират в частица, ако някой се фокусира върху тях, за да могат спокойно и с радост да се превърнат отново във вълни, когато погледът на останалите се премести другаде. 

Нещата, които правиш, не ти принадлежат и това е съвсем естествено. Така ставаш непритежател  на невидимото и свободен да се занимаваш с онова, което обичаш.

Кога човек пораства?

В началото се разбира по смаляването на дрехите. По-късно дрехата свиква с тялото и ако се отдадеш на този комфорт, започваш да мериш времето по износените ръбове на спомените и никога не си купуваш нова риза. Не всеки тръгва по пътя на непорастването. За това трябват много усилия в посока към любопитството, което пък граничи с несигурното, неясното и тревожното – лукс, който не всеки може да си позволи.

На кой филм би завел сина си Павел по Коледа?

Традиционно ще гледаме новия епизод от „Междузвездни войни“ – „Последните джедаи“, а по Коледа и останалите, както неведнъж сме го правили.  Павката израсна със сагата и Светлата страна на Силата винаги ще е част от сърцето му. „Аз пея под дъжда“ също е добро предложение за Коледа.

Каква е разликата между анимацията за възрастни и анимацията за деца?

Има добри и лоши филми. 

Добрите филми за деца се гледат с удоволствие от деца и възрастни.

Добрите филми за възрастни се гледат и от деца.


Лошите филми за деца не се гледат от деца.


Лошите филми за възрастни - също.

От филмите, които си рисувал/правил досега, има ли някой по-специален за теб?

Филмите са времеви части от живота на много хора. Аз единствено се опитвам да събера огромните им усилия и преживявания в общ енергиен пъзел и да се отдалеча. Не бих си позволил да наруша баланса.

Какво би казал на всеки, който започва да се занимава с анимация?

Анимацията ти дава възможност да погледнеш времето отстрани, едновременно съществувайки вътре в него. Опитът да бъдеш различен във всеки филм е шанс да направиш живота си по-любопитен, започвайки го отначало с всеки нов филм.

Преди шест години в екип с приятели - режисьори и аниматори възстановихте легендарния Международен фестивал на анимацията във Варна. Най-вдъхновяващият момент и най-обезсърчителният в работата ви?

Фестивалът направи много хора щастливи. Това е достатъчно.

Какво си казваш след всяко издание на фестивала? 

Мълчим до следващия фестивал.

Ако светът се крепи на 3 кита, какво има под тях?

Под тях има поне още три кита, под тях още три, а надолу са само костенурки.

Ако часовникът може да те събужда сутрин с песен, коя да бъде тя?

Предпочитам тишината, за да мога да чуя какво се опитва да ми каже къщата. Това е нейният момент за радости и неволи, не моят.

С какво никога не би се съгласил?

Думата „никога“ поставя живота в безизходица. Ще разкажа една притча по повод Истината.

Един човек дълго търсил Истината. Преровил целия свят, но все не  можел да я открие. Един ден срещнал старец. Попитал го дали не знае къде да намери Истината. Старецът отговорил: „Знам, разбира се. Истината живее ей там, в онази малка колиба“. Човекът благодарил просълзен и се втурнал натам. Почукал на вратата на колибата, а там го посрещнала Истината – неугледна, опърпана и стара. Човекът, безкрайно разочарован, попитал: „А сега как да кажа на хората, че Истината изглежда толкова зле?“ Истината отговорила: „Излъжи!“

Учи ли се човек от грешките си?

Мъдрите се учат, умните и глупавите - не.

Какво те прави щастлив?

Това са необясними моменти. Те са като летящи риби, които се опитваш да хванеш с кепче за пеперуди.

Какво трябва да има в една история, за да те заинтригува да я нарисуваш?

Ще разкажа още една притча: 

Един човек срещнал дервиш и го попитал: 

- Къде отиваш, страннико?

- Връщам се от ада – отговорил странникът.

- А какво прави там? 

- Трябваше ми огънче, за да запаля лулата си. 

- Дадоха ли ти? 

- Не. Владетелят на ада ми каза, че там огън няма. Там всеки идва със своя собствен огън.

Заглавието на изложбата ти е „Варвара - Китай. Южният склон на полуострова”. Какво има на Южния склон, което го няма на Северния?

Няма северен склон. Северният склон е липсата на южен. 

Ако трябва да се представиш на дете като птица, каква птица би бил?

Навярно сова или летяща риба. 

Какви птици обитават квартала, в който живееш?

На отсрещния покрив летува семейство гларуси. Тяхното присъствие ме кара да губя представа къде съм. Сякаш морето е на съседната улица.

Колко Варвари правят един Китай?

Точно петстотин двайсет и пет хиляди двеста двайсет и седем цяло и шест милиарда седемстотин и седем милиона петстотин и трийсет хиляди шестстотин четиресет и осем Варвари правят един Китай. Това е цифрата, която получих като разделих девет милиона петстотин деветдесет и шест хиляди деветстотин и шейсет квадратни километра (площта на Китай) на осемнайсет цяло двеста седемдесет и два квадратни километра (площта на Варвара).

Колко птици има в Парламента на птиците?

Парламентът е клетка. Отношението на птиците към подобни конструкции е пренебрежително.

Коя книга би прочел два пъти?

„Бягам“ на Жан-Филип Тусен. С удоволствие бих направил игрален филм по нея.

Какво би написал и пуснал в бутилка в морето?

Някои корабокрушенци са доброволни отшелници. Те имат нужда от пълна бутилка.

Кой въпрос не ти зададох, а без него не става интервю?

Зададе ми всички въпроси, на които бях способен да отговоря. Без тях интервюто щеше да е съвсем друго. Благодаря!


Изложбата  “Варвара – Китай. Южният склон на полуострова” може да видите в галерия Gallery 2.0 Urban Space от 19 декември.