Наука и Критично мислене | Interviewto

Йордан Стефанов, познат повече като "Наука и критично мислене"

Интервю Актуално Момчето, което...

Разговор за медицината, хомеопатията, "био" и "еко" изборите ни, грешните сигнали и твърдения на медиите, защо хората се отказват от традиционната медицина и защо всъщност не можем без нея. На кого е присъщо критичното мислене и защо един докторант по микробиология отделя от ценното си време, за да ни обясни всичко това.

Йордан Стефанов, познат повече като "Наука и критично мислене"


Срещаме се след лекцията на доктор Мичиу Каку в София, който след разговора ни трябва да гугълна, за да мога поне да изпиша правилно. Той обаче го споменава така, все едно говори поне за Григор Димитров и няма как аз, човек журналист, да не зная за какво става въпрос. Затова всъщност ми е толкова симпатично това момче, което, по-късно на въпроса ми: "Искаш ли някога да преподаваш?" отвръща: "Не, на младите хора не им се учи днес." Съвсем логично следва: "А ти на колко години си?". "На 27". Йордан Стефанов е на 27 и е докторант по микробиология. С него ме среща ФБ страницата "Наука и критично мислене", която обичам да отварям в моменти, в които съм абсолютно сигурна, че не живея здравословно, наблъскала съм шкафовете с чия и елда, които никога няма да ползвам, изхвърлила съм всички консервирани храни, запазила съм час за солна стая и съм на път да поръчам био пиле за 50 лв килограма. Защото, по-страшно от това да живееш нездравословно е само да знаеш, че заради теб децата ти живеят нездравословно. Именно тогава обикновено се намесва "Наука и критично мислене", тоест Йордан, който на един научен, но в същото време лесно разбираем език обяснява защо хомеопатията действа само ако произнесеш няколко магични думи и плюеш три пъти в чашата и кога "био"-то не е всъщност много"био". 


Интервюто представя Йордан Стефанов. 

Ние следим постовете ти, както и блога ти, но дълго време не обръщахме внимание кой стои зад него. Би ли се представил?

Всичко това е умишлено. Моята лична философия относно този проблем е, че личността не е важна, а само аргументите. Има ли значение кой изрича аргументите? Важно е дали казаното е вярно. Аз се старая казаното да е вярно, за което прилагам своите източници на информация, които да бъдат проверени. А и не търся популярност.  При спор, когато аргументите на отсрещната страна са слаби, опонентите избират да атакуват винаги личността – ad hominem. Основният аргумент срещу мен винаги е бил възрастта ми. Очевидно младите нямат право на лично мнение. Но хората често допускат и противоположната грешка – доверяват се сляпо на авторитети без да се замислят дали изказаното от тях е вярно. Аз искам хората просто да четат и мислят. Но ако за някой е важно, казвам се Йордан Стефанов, на 27 години, живеещ в Пловдив.

Докторант си по микробиология. Защо реши да се занимаваш с тази наука?

Още от студентските си години се влюбих в микробите. Оказва се, че те присъстват във всеки един аспект от живота ни - произвеждат не малка част от вкусните храни, които харесваме, пряко ни предпазват от заболявания. Използваме ги като малки фабрики за производство на лекарства, хранителни добавки, ензими за диагностични и производствени цели и други. Микробите са основният фактор, който контролира големината на човешката популация, а приложението им в модерните аспекти на екологията и пречистването на околната среда е огромно. Заслужават голямо внимание.  

Подозирам, че студентите (особено докторантите) в твоята област са изключително заети с учене. Как намери време и защо всъщност стартира "Наука и критично мислене"?

Четенето е зверско, защото всъщност микробиологията в огромната си част е химия. Ние изучаваме всеки интимен аспект на метаболизма. Но това са ценни знания, които разширяват мирогледа. За всичко се намира време, а аз отделям за хобито си по около час на ден. Хобито ми стартира като лично пространство, в което мога да изказвам мнението си. Вторичната му цел бе да се усъвършенствам в писането. Явно нещата, които правех, са се харесвали, защото бавно заех една ниша, която в България бе празна – популярният научен скептицизъм.

Спомняш ли си коя беше първата статия, която пусна?

Мисля, че беше описание на примитивни тестове за бременност. В миналото жените, за да разберат дали са били бременни, са ползвали животни (женски жаби, зайци и подобни). Интересното е, че статистиката ми показва, че не малко хора търсят в Google информация за подобни примитивни практики и така се озовават в сайта ми. Може би все още някой иска да ги практикува.

Кои са темите в блога ти, които са предизвикали най-много дискусии? 

Най-интензивни дискусии винаги предизвикват публикации, които пряко засягат отделния индивид. Дали някой нарушава правата му, дали някой застрашава сигурността или здравето му. Хората харесват, че в моето лично пространство се критикуват простотиите, които никой не иска да коментира. Без да искам предизвиках огромна обществена дискусия, която сякаш отприщи натрупвана енергия срещу телевизионната посредственост. Точно преди година аз и моите „фенове“ почти „съборихме“ нехаресваното от много хора предаване „На кафе“ с водещ Гала. Всички сме съгласни, че не е добре в 10 часа сутринта да обясняваш на хората, че да пиеш по чаша „кехлибарена течност“ (не говоря за бира) е най-здравословната практика. Да не говорим пък за шокова терапия с електричество от електропреносната мрежа. Ами ако някой се нарани? Всъщност тази инициатива прерасна в скандал, а всяка медия писа за него. От водещата бях определен като някакво злобно човече, което едва ли не ограничава свободата на словото. Ако това е ролята, която трябва да играя в тази измислена пиеса, няма проблем. Нека съм онзи гаден хейтър, но не искам да живея в посредствен свят, в който тъпотата е на почит. Често пиша и доста по-стойностни и информативни статии, което всъщност ми доставя по-голямо удоволствие. Така помагам на хората с ценна информация. Статиите ми, които описват опасностите на мръсния въздух, който се оказва тих убиец, бяха доста четени. Това е проблем, от който много хора се вълнуват, а управляващите ни просто нехаят. А уж са наши подчинени…

Можеш ли да изброиш три твърдения (теми), които теб лично всеки път те изкарват извън кожата ти, принуждавайки да ги оборваш научно?

1. “Екстракт от ******* лекува 999 болести 100%!”

2. “Откриха ******** в храната”. Спомняте ли си лютениците с наркотици?

3. “Избягвам химията в храните”.

Био храните често попадат в статиите ти. Какво имаш против тях? Не са “био" или всъщност обикновените потребители като нас не са наясно какво всъщност стои зад етикета "био"?

Скоро ще публикувам статия на тази тема, между другото, но ако трябва да обобщя, ще кажа само, че няма категорични данни, че „био“ е по-здравословно, по-качествено, по-безвредно, по-екологично. Всъщност аз съм изключително загрижен за околната среда и наскоро изнасях лекции пред ученици на тази тема. Знаете ли, че добивът от био насажденията е пъти по-малък, а това означава, че трябва да се използват повече площи за производство на еквивалентно количество продукт. Това води до унищожаване на диви местообитания, за да се трансформират земите в земеделски. Ареалът на дивите животни се редуцира, флората и фауната се унищожават. Защо? Защото някой  вярва, че трябва да яде марка „био“. Да не говорим, че се оказва и че цените са изкуствено завишени. Не е тайна, че на нас, клиентите се гледа като на идиоти, чиито пари трябва да бъдат откраднати с всевъзможни фалшиви продукти. Не робувам на хранителни моди. Винаги правя информирани избори.

Самият ти колко често четеш етикетите на продуктите, с които се храниш?

Рядко. Не живея с мисълта, че някой ме трови с храната. Напълно съм наясно кои храни какво представляват и без да чета етикети. Напълно съм и наясно, че няма как да получа високо качество, което всеки търси, но да платя стотинки за него. За да имат хората това, което търсят, те трябва да станат животновъди и земеделци и да видят колко трудно се произвежда и консервира храна. Ако не, ще ядем храни с консерванти, в което няма нищо лошо, естествено. Нали все пак и в „био“ индустрията се използват. Лошото е, че въпросната индустрия се срамува да си го признае.

Защо е толкова модерна хомеопатията в последните години?

Хомеопатията е една илюзия. Хората харесват мистицизма. Те търсят някаква магическа панацея, която да ги спаси от всичките им проблеми. Хомеопатията и всички алтернативни методи в различни направления обещават абсолютното, гарантират липсата на рискове и таксуват малко. Това, което получават хората обаче, е една лъжа. Медицината, от друга страна, предоставя грозната действителност. Тя може да предложи най-доброто, с което разполага, което обаче не гарантира 100% желан резултат, а винаги има съпровождащи рискове. Хората не харесват реалността, в която живеят. И помнете, че ако водата имаше памет, тя щеше да помни много грозни сцени и неща.

Случва ми се да се сблъсквам от време на време с медицината в лицето на българските лекари. Има наистина страхотни хора и професионалисти, но честно, има и такива, които биха ме накарали да се обърна към хомеопатията. Не мислиш ли, че понякога търсенето на отговор, на лечение извън медицинския храм възниква именно заради некадърността или лошото отношение на някои лекари?

Това определено е така. Аз също съм имал здравословни проблеми, а това, което съм получавал, е изключително грубо и грозно отношение. Нечовешко дори. Но за мен опция да се обърна към алтернативата не съществува, защото това означава само едно – бързо влошаване на здравословното състояние. Просто намирате добър специалист, а такива има. Медицината е съвкупността от знания, които подобряват здравословното ни състояние. Проблемите не са в знанията, а в практикуващите и използващите ги. Лекарите трябва да знаят, че част от ефикасното лечение е и доброто отношение към пациента. То кара хората да се чувстват добре и да са уверени, че ще се излекуват. Не трябва да губим вяра в лекарите.

Какво казва по въпроса науката, с която се занимаваш - има ли лечителни свойства хомеопатията или понякога просто всичко е в главата на болния? Всъщност хомеопатията медицина ли е?

Науката е повече от категорична - това е обикновена шарлатания, измама, метод за печалба на пари от човешкото лековерие. И това не е мое мнение, а на научните общности в Русия, Европа, Австралия. В САЩ тези хранителни добавки са длъжни да носят надпис, че просто не лекуват нищо. Дори не си мислете, че тук е намесен плацебо ефект, който ние не разбираме. Гълтането на захарни бонбони кара хората да се чувстват отлично, но това не променя клиничните показатели. Има множество подобни проучвания. Пациентът приема плацебо, той е на мнение, че астмата му е облекчена, но лабораторните резултати показват, че сериозният проблем все още си съществува.

Спомням си опита, който проведе физикът Ивайло Славов, изпивайки 280 хомеопатични таблетки (пчелна отрова и седатив ПС), и - чудо! – оживя. Ти правил ли си подобни експерименти?

Имам амбицията да правя по-интересни, но това ще е част от някакъв бъдещ момент, защото моите са финансово по-натоварващи.

Чувала съм хора, и то такива, които намирам за интелигентни, да отричат ваксините (задължителните) с аргументи от рода на: „Чел съм в интернет...", "Чувал съм...", "Има достатъчно доказателства…”. Защо според теб се оказа толкова лесно да бъдат убедени нормални хора в опасността от нещо, което е спасило половината свят от гибел?

Хората не се информират реално в интернет. Те са предубедени, а в интернет търсят просто статии, които подкрепят личните им виждания. Не е от значение дали са достоверни, важното е да подкрепят мнението им. Това е синдром на привилегированите. Ние сме част от модерния свят, в който всяка една наша нужда е презадоволена и имаме решение за всеки проблем. Ние нямаме спомен за високата детска смъртност или за времената, когато чревните инфекции са били ежедневие. Медицината ни е създала този комфорт. Хората биха оценили всичко това, ако им бъде отнето. В Африка превантивната медицина обаче прави чудеса.

Най-нелепата новина (от гледна точка на медицината) в българска медия, която си чувал?

Всички медии преди години разпространиха новината, че в България са внесени портокали, в които е била инжектирана кръв, носеща вируса на СПИН. Оказа се, че това всъщност е някакъв странен сорт, който е с изразена петниста и тъмно червена пигментация. Един известен разследващ сайт пък има публикация, в която се казва, че бирата ни е опасна, защото в нея има ензими. А те са си част от технологията…

Нали знаеш, че не трябва да си толкова критичен? Ние, журналистите често нямаме медицинско образование. Трябва ли й на всяка медия отдел "Наука и критично мислене”, за да не се излага масово и публично? 

Понякога прекалявам, но се дразня, защото вие носите огромна отговорност за всяко твърдение, което изречете. Някои от колегите ви търсят сензацията, а не истината. Не е важно дали един материал да е полезен, а дали носи посещения. Сякаш много хора забравиха, че основното задължение на журналиста е да поднася достоверна информация.

Правиш блога от няколко години и винаги около статиите ти има дискусии. Кое е най-страшното невежество на българите от областта на науката (медицината)?

Най-страшното невежество в науката е масовото мнение, че ние нямаме нужда от нея. А истината е, че инвестицията в наука се възвръща четирикратно. Най-голямото невежество в медицинската сфера е, че всеки смята, че е половин лекар, защото е чел в интернет. Аз съм колкото близко, толкова и далече от медицината и основният ми съвет към хората е при съмнение за проблем веднага да ходят при истински лекар. Не лекарствата ни спасяват, а превенцията и адекватната диагностика.

Какви са най-честите критики, които отнасяш?

Всякакви. Че съм млад, че съм нисък, че съм висок, че съм кльощав, че не съм „батка“, че съм тъп, посредствен и подобни. Вслушвам се обаче в градивните критики, които приемам с усмивка и винаги се коригирам. Човек съм и аз правя не малко грешки. Затова съм благодарен на хората, които ми помагат  с градивна критика.

И сега малко за теб. Ако погледнем сега на бюрото ти, кои книги ще намерим там?

В момента бюрото ми е затрупано със специализирана литература, няколко научни статии, които трябва да прочета и множество резултати, които трябва да обработя.

Срещнах те след лекция на доктор Мичиу Каку в София. Къде иначе най-често може да те срещне човек?

Най-често на работното място. Все пак там прекарвам по 8 и повече часа на ден от работната седмица. После е възможно да ме видите в някое любимо заведение с любимите хора. Обожавам да обикалям планините с приятели. Харесвам странни събития, странни места, интересни музеи... Киноман съм.

От кои среди са приятелите ти? 

Приятелите ми са напълно нормални хора. Почти не са от академичните среди. Някои са част от IT сферата, други са невероятни икономисти, търговци, химици, клинични специалисти, професионални шофьори. Имам и такива, които са поредните напуснали България, което ме натъжава изключително много. Всички са невероятни професионалисти в това, което вършат, а в неформална, затворена среда се превръщаме в простаци, сипещи огромни количества черен хумор. Напълно нормални, земни и приятни хора. Брат ми например е единственият програмист, който познавам, който обожава чалга и тук искам да поздравя най-сладката племенничка на земята. Обожавам я!

Знаем че парите, които се отделят от бюджета за наука, не са особено много. Какво прави един млад човек като теб, след като вземе докторантура? Не получаваш ли много по-добри оферти от компании в чужбина?

Честно казано, не искам да се оплаквам. Знаех в какво се забърквам, много хора ме накараха да се запитам дали си струва наистина. Направих своето решение, приятно и интересно ми е, трупам нови знания. Безработен едва ли ще остана, защото и сега получавам интересни предложения, които за моя жалост все още не мога да приема. Но да, по-скоро ми е тъжно, че парите, които ще получавам, от 2018 година ще са под минималната заплата, по-малко от заплатата на една чистачка. Държавата е преценила, че младите учени (така се водим по държавния класификатор) толкова заслужават. Това е нейният начин да ни каже, че ние не сме от значение. А истината е, че докторантите (поне в природните направления) излизат с огромна палитра от знания и умения, които са изключително ценни за бизнеса. Това е основната печалба за икономиката – създаване на кадри с огромен спектър от умения, опит и знания. 

И последно, страницата ти във Фейсбук се казва "Наука и критично мислене". На кого според теб е присъщо критичното мислене?

Критичното мислене е присъщо за будните хора. За тези, които поставят под въпрос всяко едно твърдение. За тези, които са готови да загърбят нещата, в които вярват, ако фактите сочат, че грешат. Такива хора се срещат рядко.


Освен в "Наука и критично мислене", статиите на Йордан може да прочетете в 6nine.net.