Силвия Стойчева | Interviewto

Силвия Стойчева - кое е това момиче?

Кое е това момиче? Актуално

Разговор за котки, котки в кашони, котки в бар, котки вкъщи, котки на улицата, котки в хотел, малки и големи котки, обичани котки, изоставени котки, приютявани котки, кротки котки, не толкова кротки котки, гладни котки, сити котки, доволни котки, коДки с Д и коТки с Т, и един кашон със зарзават.

Силвия Стойчева - кое е това момиче?


Беше фурия и преди 15 години, когато я срещнах за първи път. Една от най-добрите в работата си (гримьор), като от време на време, може би от скука, се изявяваше и като модел. Тогава дори не знаех, че има малка дъщеричка, която с днешна дата е една от надеждите на българския театър. С днешна дата Силвия продължава да е между най-добрите в работата си, но както и преди, това не ѝ е достатъчно. Преди няколко години отвори бар "Без бар", който направи буквално със собствените си ръце от едно доста позанемарено място в София. Някак си естествено, в бара и около него винаги имаше котки. В един момент не просто "имаше котки", тези котки водеха други котки, другите котки водеха хора с котки, хора оставяха кашони с котенца, а Силвия сякаш това и чакаше, запретваше ръкави и започваше да ги храни, да ги лекува и да им търси дом. В един момент, точно, когато си мислех, че вече ѝ идва в повече и ще се ограничи до петте си котки у дома, тя направи изненадваш ход - превърна "Без Бар" в Без бар - Коткотел. 

Интервюто представя Силвия Стойчева

Ти си един от най-добрите гримьори в София. Кога реши, че да правиш хората красиви не ти е достатъчно и отвори бар?

Преди около три години ни се отвори възможност с майка да вземем това приказно място, където пък аз исках да сбъдна една своя мечта - уютно място, където хората да идват и да не искат да си тръгват. И така дойде Без бар - мястото с бар, без условия и пълно с приятели.

Следях развитието на бара. В началото всичко вървеше като при обикновено заведение, после се появиха котки, вън и вътре, започнаха да ти ги оставят в кашони пред вратата… Как те надушиха?

Котките пък винаги са били неизменна част от живота ми, винаги съм имала. Кучета също и някак абсолютно естествено и в Без бар се появи коДката Офелия - черна, горда и много независима. И някак естествено, виждайки как добре си живее тя, хоп! - започнаха да прииждат и други. Имат си според мен мрежа за информация, по която много бързо ме разнесоха в котешкия Фейсбук и докато се усетя, ловях, кастрирах и лекувах всички квартални гадюги (смее се).

Все пак са били "грижовни" хората с кашоните. Можеха да ги удавят в реката, а тези са ги дали на някого, който ще се грижи за тях. Поне бележка оставят ли ти? Пари, мляко, нещо като за старт? Разкажи някаква история! Сигурна съм, че имаш много такива.

Имаме много забавна история, точно както казваш, “кашонковци”. Отивам една сутрин и пред бара виждам кашон с два шушона, мръсни, нагазили в чинийки с попара, а до кашона кошница с патладжани, чушки, буркан с шипка, доматки… Аз гледах в ступор, разревах се, а после пуснах статус, под който се разви такъв сценарий… Решихме, че е някоя бедна баба, която не може да се оправи, чула за нас и набрала зарзават, че да не е с празни ръце и хоп! - с кашончето пред нас. Кръстихме бебетата Чушка и Патладжан, намериха си осиновители за два дни, а торбата се оказа оставена от една приятелка, която живее на село и донесла собствено производство зарзават, но пък историята си я биваше. Случвало ми се е да ми оставят животни с обещания, че ще помагат, ще се грижат, ще търсят дом и след три идвания забравят и моя телефон, и кафето. Едното коте в нас е така зарязано - беше на 2-3 дни, донесоха я две момичета, плакаха, клеха се, че ще се грижат, а аз тогава имах три много сложни случаи на бебета с много проблеми и не можех да поема нищо повече, но сърце не ми даде… Та след едно чуване, една кутия мляко и 20 лв. аз се озовах с поредно коте на ръце, пак с много проблеми. Това е случаят, в който натрупах ужасяваща сметка в клиниката. За Коледа започнах да правя едни Топчовци от чорапи и така се справих, а хората, които ми бяха оставили животните, просто изчезнаха. Но пък всички имат уникални домове, а Тото остана в нас.

Колко котки общо си събирала наведнъж в бара? И откъде всъщност уличните котки разбират, че при теб някой ще ги нахрани? Водят се една друга?

Имали сме по едно и също време около десетина коДки - майка с бебета и няколко в котешката стая, плюс Офелия. 

А колко имаш вкъщи и откъде ги събра?

Вкъщи имам пет котки, всички спасени. Много е весело и всеки има свой си номер. 

Три неща, по които можеш да познаеш, че един човек има в къщи котка?

Мога да позная, че един човек има котка, по космите, които са навсякъде и как въобще не му пука от това. Като види котка, изпада в едно състояние на полувидиотен кретеноид с говор на човек с лоботомия. Аз съм точно така и според мен всяка котка има нужда от спасяване.

Три неща, за които ще предупредиш всички хора преди да си вземат коте вкъщи?

Когато търсят от мен коте или искат да осиновят, винаги първо попълват анкетна карта. После давам договор за осиновяване, като не пропускам да натъртя, че това е ангажимент за цял живот, че животните са част от нашето семейство и както обичаме децата си, така трябва да обичаме и нашите косматковци.

В един момент, вместо да сложиш бележка на бара "Не ми носете повече котки", ти категорично смени посоката. Отскоро мястото е хотел за котки. Как взе това решение?

Хотелът е още една сбъдната мечта. Усещането, което получавам, когато се грижа за животни, е несравнимо с нищо в този живот, а и те са най-признателните създания на света.

Знам, че със собствените си ръце направи бара. Така ли беше и с хотела?

За хотела ми препоръчаха един невероятен майстор Радо. Показах му на картинка как искам да изглеждат суитовете и точно след десет дни дойде и ги сглоби. Получи се дори по-добре,  отколкото очаквах, а всичко останало сме си го донакиприли сами.

Има ли изисквания от държавата, които трябва да покрива един хотел за котки?

Коткотелът всъщност е центърът на нашето малко сдружение, което регистрирах, за да мога да помагам на животни, които имат нужда и всъщност е и логичното продължение на нашата дейност. Това, което предлагаме при нас освен обичайното - сигурност, собствено място за всяко животно, висококачествена храна и видеонаблюдение, катерушки и играчки - е и ресане (ако породата го изисква), почистване на очите и даване на животоподдържащи медикаменти. Но всичко това, само ако животното позволява. Ако е агресивно, не се наемам.

Какво е първото нещо, което правиш, когато влезеш сутрин в Коткотела?

Когато отида сутрин, първо храня всички, защото е нещо страшно - всеки си мрънка по свой си начин и аз гледам, за да настане мир, да дам купичките. После почиствам, докато те се мият и раздавам целувки и галене. Доста често, когато дойдат при мен, първите дни котките са по-предпазливи и подозрителни - коя съм, каква съм… Първо са затворени, но след това се отпускат, защото аз много им говоря, дори на тези, които не обичат много контакта с хората, а има и такива. А и камерите ни са с възможност да слушаш и говориш с котето и то така не се чувства изоставено.

Котките по принцип се разделят по-трудно с дома си, отколкото кучетата. Тъгуват ли, като са оставени на хотел?

За животни, които не обичат да излизат, и стопани, които имат повече от две котки, предлагаме и посещения по домовете, което пък гарантира, че животинчето винаги ще е обслужено и нахранено, а на стопаните не им се налага да се молят някой да минава и да нахрани котката им.

Кой ти помага в Коткотела? Знам, че все още се занимаваш с грим.

В Коткотела засега ми помага дъщеря ми, но скоро ще взема едно прекрасно дете, което учи ветеринарна медицина, и дори повече от мен обича животните.

Как изглежда вкъщи сутрин човек, който живее с котки и има Коткотел?

Сутрин е весело. Всяка моя котка (а те са пет) има собствена особеност - някои се гушкат вечер, други - сутрин, всички държат да се погрижат за тоалета ми, мият ме, но като стане време за ядене е супер смешно, защото се щурат, мяукат, промъркват, а след това почва голямото миене. А аз се отправям към Коткотела, където се повтаря същото и е супер приятно да има много косми. Въобще съм си щастлива майка на котките, както ме наричат приятелите ми.

Ти си навътре в проблема с бездомните животни. Всички пътуваме и знаем, че в по-цивилизованите държави такъв проблем няма. Сигурна съм, че си мислила - как според теб може да се реши този проблем тук?

Засягаш една много болна тема. Темата, за съжаление, изобщо не е за котки, кучета, бездомни и безотговорно отглеждани. Темата е, че спряхме да бъдем хора. Това е така във всяко ниво на обществото ни - зли учители, акушерки, родители и накрая деца. Как да имаме добри хора!? И от там идват проблемите с животните. Аз имам страшни сривове заради човешка жестокост към животни, но пък напук на лошотията, спасявам всяка морска звезда, като в притчата, защото за всички може да съм никой, но за някой да съм целия свят. И когато успея, когато спася, излекувам или просто помогна, на мен ми е светло, а забелязвам, че заразявам и други. А проблемите ще ни се решат, когато осъзнаем, че не сме господари на света, а негови обитатели, наравно с комара, хлебарката, таралежа, врабчето, котката, кучето. И всеки има своята роля и значение. А иначе за конкретните мерки - сериозни санкции, реална изпълнителна власт, огромни такси за некастрирани животни и безплатни кастрации по селата, както и ограмотяване на хората как точно помага кастрацията, защо не е опасна за животното и т.н. На нашия сайт ще има специална секция, където ветеринари ще дават съвети, ще има обстойни материали за натежали проблеми и, разбира се, за любимата ми превенция. Защото по-добре предварително, отколкото следварително. 

Познаваме се от много време, но не разбрах точно кога Силвия от вилнеещ по заведенията човек се превърна в човек, който предпочита уюта на плетените чорапи и мъркането на котките. Кога порасна?

Аз не пораствам, аз остарявам, което е най-хубавото нещо в живота ми досега. Никога няма да порасна. Вечно ще си нося кецовете, ще спасявам червеи и охлюви от пътеките на хората, ще вярвам във феи и леприкони, но остаряването ми носи мъдрост, покой, топли чорапи и коДки, много коДки. Аз съм щастлив човек.



Ако искате да оставите котката си (за малко) в сигурни и нежни ръце, свържете се със Силвия и нейния Коткотел. 


P.S. Силве, защо навсякъде пишеш коДки с Д?

(смее се) Защото веднъж се обърках и ме спукаха от бъзик. И оттогава си им викам така.