Алек Алексиев | Interviewto

Алек Алексиев от улица "Скромност". Закуската.

Интервю Актуално Кино ЗАКУСКАТА

Дни преди премиерата на "Възвишение" Интервюто се среща с него, за да го разходи до Борисовата градина, да пият кафе, да поразсъждават какво е да си патриот в днешно време и колко трябва да вярваш в една кауза, за да дадеш живота си за нея.

Алек Алексиев от улица "Скромност". Закуската.


Срещата ни е на служебния вход на Народния театър. Той закъснява 4 минути и се извинява. Казва, че за него да дойдеш навреме е въпрос на принцип. Слагат ни микрофони и се качваме в колата. По-късно ще гледам записа и ще си мисля, че присъствието му е точно такова като на екрана - приятно и ненатрапчиво. Истинското откритие на сериала "Откраднат живот". И Гичо във "Възвишение". 


Много думи от тази разходка ще останат незаписани, зад кадър. Разменени мисли, глътки кафе, когато камерата не работи. За продуцирането, за новите проекти, за пътуването и връщането, за воденето на дъщерите на балет. С него се общува лесно, той е мислещ, търсещ, от новото поколение актьори, които не чакат работата, а я създават. 


Александър Алексиев в Интервюто. 

Пиеш ли кафе?

Рядко пия, но като съм на снимки, винаги го пия с мляко. 

Тогава какво правиш сутрин?

Сутрин ставам, къпя се, изстисквам по един лимон с топла вода и мед на себе си, на Яна и на Ая, а после правя консистенция от бъз.

Като спомена дъщеря си, вярваш ли, че талантът винаги прескачал едно поколение? И ако да, кой е това във вашето семейство - баща ти е актьор, вие с брат ти - също?

А ти вярваш ли в това наистина? Не знам как да разделим поколенията при нас (смее се). Брат ми (Цветан Алексиев) е със 17 години по-голям от мен. 

Да, и той е страхотен актьор. Изобщо да си актьор е хубава работа. Това са хора, целунати от Господ. 

Скоро срещнах президента Петър Стоянов и той ми каза, че в момента актьорите са най-целунатите хора в България, най-големите късметлии и най-обичаните. Въпреки всичко можем. Прави го Ованес, правят го Трите мечки и за мен тези хора са мотивация. Ние имаме нужда от такива примери.

Това ли те мотивира да си тук?

Аз не съм точно тук. Аз съм между Лондон и София. И аз, и Яна. Там сме, където има проекти. Можем да живеем на различно място и сме благословени заради това.

Изглеждаш спокоен човек, но кога най-много си се притеснявал, че няма да се справиш с някоя роля?

На "Възвишение". Всеки ден. Всичките 55 дни. Със Стоян Дойчев, който играе Асенчо, много си говорихме за това. Мислехме си, че проваляме филма. Малко с хумор, но и двамата имахме съмнения. Много сложни роли, провокативни.

А далечни ли са ти? Не е ли по-лесно да играеш млад лекар в настоящето, отколкото да изградиш образ на мъж, който е живял във време много по-различно от нашето?

Честно да ти кажа, в един момент имах чувството, че Гичо е по-близък до мен. И то най-вече заради темите за образованието, които засяга. Това, че не можеш да  вдигнеш на революция един необразован човек. Чух от една лекция на сър Кен Робинсън, че образованието е креативността на човека, и аз съм напълно съгласен с него. Но и двамата говорят за това, че е много важен методът на образованието, дори при Гичо да е само от значение българинът да се научи на четмо и писмо. 

Ние сме в същото време - и сега българите трябва да се учат на четмо и писмо като в началото. 

Много е от днес Гичо, много е тук и сега. 


Слизаме от колата и разходката ни продължава пеша. Есента все още е нежна, галеща и цветна. На паметника в Борисовата градина сме само ние, от време на време край нас минават хора с велосипеди. 

На какво се смееш най-много?

На дъщеря ми Ая като прави смешки, като си говорим. Това лято много се смях. Имах първото истинско лято от много време. Ние имаме каравана от няколко години, но миналата година изобщо не успях да стъпя там. Това лято си взех малко време и срещнах невероятни хора от различни градове, с различни професии и с тях съм се смял страшно много.

Странно ми е, когато чуя, че актьори имат приятели с други професии, извън шоубизнеса, да речем. 

Да, ние с Яна и двамата сме актьори. Наистина, щеше наистина да е по-лесно да се събираме с актьори. Голяма част от приятелите ни нямат нищо общо с тази професия. Не съм го търсил. Но чакай, може и съзнателно да е. Когато тръгнах за Ню Йорк да уча актьорско майсторство, избрах Adelphi University, въпреки че бях приет в няколко други. Избрах го първо, защото беше в топ 20 на театралното майсторство в Америка по това време и второ, защото е университет, в който има много специалности - биолози, физици, всичко, което можеш да си представиш. А за мен винаги е било много важно да се събирам с хора с всякакви професии, религии, цвят на кожата, защото самият аз се обогатявам много повече така. Дали е съзнателен този мой избор… Може би да…

А може би ти е писнало от актьори - баща, брат, жена...

Напълно е възможно. Но тези хора от караваните наистина ми дават много енергия. Нашата улица там се казва "Скромност", защото всички сме много скромни (смее се).

Разпитват ли те за работата тези твои приятели - за това кое е истинско и кое не, ей такива неща?

Може би в началото ме разпитваха. Но аз попаднах малко по-късно там, те вече познаваха Яна. Но това са хора, които се интересуват така или иначе. Това лято заснехме дори филм с децата. Знаеш ли колко инспирирани бяха децата…

Можеш ли без инспирация да вършиш работата си. Така, инстинктивно, машинално?

Не мисля. Това ме кара да съм жив, да дишам... Мой много близък приятел не го инспирира работата му, а е един от най-добрите в професията си. Феноменален е в това, което прави, но то не му носи щастие. Ти как мислиш, може ли?

Не зная, може и да има някакви гениални актьори, които не изпитват удоволствие, но ни лъжат, че изпитват. Но по въпроса с инспирацията - как може хората да са толкова различни, времето толкова да се е променило днес. Ето, героите от “Възвишение” - момчета са жертвали живота си за свободата, а сега дори не сме готови да си хвърлим  боклука в кофата, за да ни е чисто. 

Оттам започват проблемите. Оттам, че не си хвърляш фаса в коша, а на земята. Но пък във “Възвишение” аз често съм си говорил с Виктор - нашите герои такива ли са или са леко бандити, полу-революционери? Борят ли се за тази свобода или животът, който водят, им е по-лесен? Истината е, че някои са избирали този живот, защото е по-лесен – ядат, пият, обират от време на време... 

Ние ли им слагаме ореоли?

Безспорно е имало и революционери, които се борят за свободата, но си права - къде са те днес? Къде са тези хора?

Всеки от нас трябва да е "тези хора"- и политиците, и актьорите, и ние, журналистите.

Като се замисля, Сашо Морфов може би го прави в театъра. И кара хората около себе си да вярват в тези идеи.

Да, и "Хъшове", и "На ръба" са доста, да речем, социални, патриотични представления. 

"Животът е прекрасен" - думи, които изрича Камен Донев към зрителите от втория балкон. Но си права, ние всички трябва да правим нещо. Да си хвърлиш боклука, където трябва, да имаш добро отношение към хората, това е от значение, това е началото. Българинът много често се дразни на американците и англичаните - били много лицемерни, много се усмихвали, пожелавали ти постоянно "Приятен ден". По някакъв начин това е много по-приятно, отколкото вечер някой да те псува на пътя. То си става традиция. Гичо точно това казва във "Възвишение": "Българинът е слаба душа, слуга, завистник и чуждопоклонник."

Твоят герой не е ли малко наивен, този човек в групата, на когото всички леко се подиграват заради вярата му в образованието?

Да, и четата много го бъзика, когато той тръгва да пише писмото до българския народ. Но въпреки че цялата му чета, другарите, най-близките му, тези, в които вярва, му се подиграват, той не се отказва. Запалва хората около себе си или поне се опитва. Гичо носи тази страст, вярва.

Беше ли чел "Възвишение" преди да отидеш на кастинга?

Прочетох я между първия и втория кастинг. Преди това знаех за книгата, но не я бях чел. Когато ми звъннаха, че са ми взели самолет да се върна от Лондон за втория кастинг, нашите ми пратиха книгата и аз почнах да я чета. Започнах от "Хийтроу", после в самолета и приключих през нощта в нас. Тя е голяма книга и в началото малко трудно се чете, но като тръгне веднъж, не можеш да я оставиш. 

Заради езика ли трудно я чете, малко е труден в началото? Дори в трейлъра на филма прави впечатление.

Аз напоследък, съжалявам, но не бях чел много на български, повече на английски четях. Езикът наистина е много особен, но като свикнеш с него, книгата те поема и вече няма значение. 


Можеш ли да се дистанцираш от българското кино, да погледнеш отстрани и да кажеш дали наистина има смисъл в него? Защото все по-често чуваме, че "не става".

Това хората никога няма да спрат да го повтарят. Но мисля, че ние в последните години правим много различни филми. От септември насам всеки месец има по една премиера и това е супер. Надявам се филмите да са с по-големи бюджети, защото това наистина е важно. Аз вярвам в българското кино, много. Сега наскоро снимах един френски филм, много приятна роля. Дойде Мишел Жентил - продуцентът, и ми каза, че бил гледал  един български филм. Оказа се, че е "Урок" и че има по-голям боксофис във Франция, отколкото в България.

Българите сме предубедени към българското кино и това може би не е случайно. Сигурно е трудно, но пък с театъра се случва.

Може би, защото се случва на живо. Не знам, проблем е наистина. Трудно е да вкараш хората в салоните. 

Винаги ли си източноевропеец в чуждите филми, в които играеш?

Най-често ме взимат за руснак, поляк, украинец, сърбин,  босненец… Тази година играх и американец в един сериал, но честно да ти кажа, аз не се боря да играя англичанин - има достатъчно хора да си играят тези роли.

Следиш ли в социалните мрежи някой актьор, когото харесваш?

О, много са. Аз съм страшен столкър. Том Харди примерно, Даниел Дей Люис, Винсент Касел... 

Има ли чужда роля, която да ти харесва ужасно много и да мислиш, че ти би бил по-добър в нея от този, който я е изиграл?

Не. Но има един актьор, украинец, с когото по 4-5 проекта стигаме до финалния кръг. Аз и той. Говоря ти за големи филми, много хубави роли. И той ги взима всичките.

Много ли си приличате?

Не си приличаме, просто той е мечтата на кастинг режисьорите. Като кажеш "руснак" и виждаш него - едни такива изразителни устни, леко червеникави бузи, една светла косичка… Не знам дали е красавец, питам разни момичета, казват, че не е кой знае какво, но може би го казват заради мен (смее се). Каквото и да е, взима ми всичко. Но после гледам филма и виждам, че наистина е добър. Когато някой е талантлив, не се дразня, не завиждам.

Киното се възприема с очите, много важно е актьорите да са лицеприятни или поне специфични.

Има нещо, което ако Господ не ти го е дал, колкото и да си красив, не ставаш за кино. Ние често сме избирани, базирани на визията, няма какво да се заблуждаваме.

Вчера си говорех за вашата професия с Владо Пенев. И той точно това каза - че актьорската професия е малко женска, винаги сте в ролята на избирани. 

От кого са избирани жените според теб?

От мъжете?

О, не вярвам в това. Ние, мъжете сме избирани. В момента, в който присъствах на раждането на дъщеря ми, си казах: "Ние сме слабият пол, няма какво да се заблуждаваме". Но си права, като си специфичен, кинематографичен, като имаш красиво лице, е много по-лесно.  Мен ме избраха във "Възвишение" заради кривите ми зъби (смее се). По-късно го разбрах, де. Очевидно не съм блестял на кастинга (смее се).

Как би разказал "Възвишение" накратко на една датчанка, да речем? На някой, който изобщо не е наясно с нашата история. 

Бих й пуснал трейлъра. Мисля, че той е изключително впечатляващ. Пробвах на едни французи да им го разкажа филма. Разказвам, но виждам, че нищо не стига до тях. Тогава им пуснах трейлъра и им стана напълно ясно за какво става въпрос.


"Закуската" с Алек Алексиев е проведена с любезното съдействие и освежаващото кафе на OMV. А "Възвишение" е от 10 ноември в кината.