Дора Сомова | Interviewto

Дора Сомова - кое е това момиче?

Кое е това момиче? Кино

Разговор за костюми, кино, скриптъри, пълни и празни чаши, косплей, Япония и нейната тишина, киното и неговата бъбривост, и какво всъщност направи Дора за "Лили Рибката".

Дора Сомова - кое е това момиче?


Освен, че "Лили рибката" е първият български детски игрален филм от почти 30 години насам, той със сигурност е и най-красивият. Декорът и костюмите те пренасят в приказен свят, без време и място, и силно напомнят френски продукции като "Невероятната съдба на Амели Пулен" и ""Ваканциите на малкия Никола". Интервюто се опита да разбере кой стои зад всичко това и така попадна на Дора Сомова - момичето, което е обличала актьорите. 


Така пък Дора попадна в Интервюто. 

Как попадна в киното?

Баща ми Пламен Сомов е оператор, но никога не ме е водил с него по снимачните площадки. Винаги обаче около нас е имало  кино. И когато завърших училище известно време си взех почивка от ученето и след това записах да уча Богословие в СУ. И в първи курс баща ми ми каза: "В една продукция ни трябват асистенти на асистентското звено, тоест човек за всичко. Трябват ни хора с английски." И аз реших да си го поупражнявам езика и да отида. И така се зарибих, че ето - сега още съм тук. 

На каква позиция започна? 

Започнах като асистент реквизитор, после бях реквизитор на терен. За тези, които не знаят какво е това - това са хората, които се грижат актьорът или актрисата да получи нужния реквизит за дадената сцена. А реквизит е всеки предмет, който те употребяват в една сцена - чаша с кафе, часовник, чанта, бутилка с вода... Всичко това е реквизит. Трябва да следим във всяка сцена водата да е на нужното ниво, кафето да е по твой вкус - все пак на актьорите трябва да им е достатъчно удобно, за да се впишат в ролята си. 

Защо тогава често попадаме на филми, в които в една и съща сцена, но от различни гледни точки чашата е ту пълна, ту празна?

Има двама души, които обикновено са виновни за това - реквизиторът на терен и скриптърът, който му е началник. Но скриптърът следи всички департаменти и при тях е много по-лесно да допуснат тази грешка, въпреки че има и съвършени скриптъри.

Да си добър скриптър въпрос на добра памет ли е?

Преди е било въпрос на памет, но сега вече има мобилни телефони, така че е въпрос само на дисциплина. Все още си спомням времето, в което полароидните снимки бяха писъка на модата и благодарение на тях можехме да знаем какво се е случило. Но въпреки всичко грешки все още се допускат.

Коя беше първата ти голяма продукция в отдел "костюми"?

Един британски филм, екшън за наемни убийци, които участват в състезание. Действието се развиваше в Лондон, но се снимаше тук. Аз помагах на супервайзера на терен. 

Откъде се намират дрехи за киното?

Има много варианти - винаги имаш на разположение гардеробите на Бояна, БУФО, има и шиене, секънд хенд магазини, познати... 

Ако сега ти дам задача да облечеш една млада жена все едно живее в 80-те, в соц-а?

Буфан ръкави, панделчица на врата, на точки, на опашки, няма значение от възрастта.

Кои костюми са ти били най-трудни за набавяне?

Няма костюми, които са трудни за набавяне. Ако е специфична историческа епоха, винаги човек може да се обърне към други гардероби по света. Когато снимаха "Черната Далия", едно 80% от реквизита пристигна от Америка. Вече и транспортът за такива продукции не е особено скъп.

Кога казваш "Стига!" на един костюм? Кога спираш да му добавяш?

Никога човек не знае кога стига, докато не си поговори с режисьора. Лили, момиченцето от "Лили Рибката", беше още по-окичена преди да я покажа на режисьора - с чалми, обици и още много неща по нея. Та той я видя и каза: "Дай малко да поуспокоим нещата, все пак това дете трябва да се движи!" (смее се). Но аз винаги мисля, че е по-добре да дам повече от себе си и да го оставя той да махне, отколкото да не ми достига. 


Важно ли е на актьора да му е удобно в костюма или е важно да изглежда добре?

Моят начин на работа е на актьора да му е удобно. Ако епохата или героят изисква неудобен костюм, няма какво да се направи. Ако ти се налага да носиш корсет, аз не мога да помогна. Те са там, за да изпълнят този костюм, да му дадат живот. Те са най-важните. 

Кои са провалите в работата ти?

Всеки човек има провали. Например като гледах за първи път  "Лили Рибката" и видях учителката, минаваща по улицата, си казах: "Това не е каквото си представях. Изглежда ужасно! Защо никой не ми каза?" Защото аз не винаги съм на терен, но ако ме извикат, винаги мога да реагирам. Оказа се, че и режисьорът не я е харесал, но е решил, че щом съм я пратила така, значи така трябва. Това обаче беше само на първо гледане. Когато го гледах още веднъж, видях че грешката е вярна - тя е момиче, дошло от село в големия град и провинциализмът все още си личи.

Ако отворим гардероба ти, какво ще намерим там?

Въпросът е "Какво няма да намерим". От екстравагантни рокли с токчета, до скъсани дънки и рокли с пайети. Имам дори костюми, които са сценични - елфски рокли, имитации на средновековни рокли.

Обаждат ли ти се приятели, когато трябва да отидат на маскен бал?

Най-редовно. Имам мъничък гардероб за даване под наем на приятели (смее се).

С кой костюм най-много се гордееш?

Костюмът, с който най-много се гордея, съм го правила за себе си. Това е "Конникът без глава" от “Слийпи холоу”, с който преди около 5 години участвах на еврокос плей - гранд финалът за европейското състезание в Лондон. Нали знаеш, в косплей ти трябва да си направил костюма, да го облечеш, да го представиш на сцена. Спечелих потупване по рамото от лондонското жури.

Фотография: Андрей Спиридонов

Изкарала си известно време там в Япония. Какво открадна от стила на японците?

Това, на което ме научиха японците, е чупенето на рамки. Това че нищо не е непременно женско или мъжко, непременно облечено по този или онзи начин. Принципно Хараджуко е един квартал в Токио, който е популярен със странните си модни тенденции - като започнеш от манга феновете, които се обличат като анимационни герои и така се разхождат, и стигнеш до дизайнерски дрехи. Хараджуко стилът по принцип е все едно да влезеш със завързани очи в тъмна стая, да влезеш в гардероба, да го разтръскаш, да извадиш наслуки каквото е паднало и да го облечеш отново на тъмно. Там европейският начин на обличане е далеч от ДНК-то им. Там има хора, които още носят кимона. Те комбинират европейската дреха по съвсем различен начин. Това си взех оттам - разчупването на линиите, комбинациите. 

А какво си взе за душевността, за вътрешния ти мир?

Тишината. Зная, че ще прозвучи странно за голям град като Токио, но там например в градския транспорт е забранено да се говори по телефона. И понеже голяма част от времето ти минава в него, японците общо взето го прекарват по три начина - слушат музика със слушалки, четат нещо или спят. Аз като чужденец минах през трите фази - първо слушалките, защото ми беше интересно да гледам, после си четях, а накрая щом влезех вътре, директно заспивах. Тези моменти на затишие, това си взех оттам.



"Лили Рибката" е от 9 февруари по кината.